Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Свекърва ми искаше да се откажа от сина си… А накрая се оказа, че е криела страшна тайна
  • Новини

Свекърва ми искаше да се откажа от сина си… А накрая се оказа, че е криела страшна тайна

Иван Димитров Пешев февруари 13, 2024
casdcsdcdscfdkmvkdfvldf.png

Макар че взех всички тестове и преминах всички прегледи, едва след раждането разбрах, че имам специално дете.

Съпругът ми и аз очаквахме с нетърпение раждането на първото ни дете. Щастието ни беше помрачено единдствено от отношението на майката на съпруга ми към моята бременност, тъй като тя каза, че само луди хора раждат в наши дни.

А иначе още от първите дни със свекърва ми бяхме в отлични отношения. За три години семеен живот нямах един конфликт с майката на съпруга ми.

Обаче бях шокирана от това как свекърва ми прие новината за предстоящото попълнение в семейството.

Мъжът ми също беше шокиран от изявлението на майка си и направи няколко опита да я убеди да си мери приказките, но майка му имаше само един отговор:

— Има семейства, които изобщо живеят без деца и при тях всичко е наред, но вие веднага решихте да раждате. Дори нямате собствен дом, а сте решили да се сдобиете с наследници.

Майката ми ме подкрепяше по телефона, доколкото можеше, защото живееше в друг град. С мъжа ми дори не искахме да чуем да се отървем от детето, въпреки че свекърва ми непрекъснато ни говореше за това.

Едва след раждането научих, че съм родила слънчево дете със сериозни патологии. След раждането свекървата се появи в родилния дом и започна да настоява да се откажа от бебето, защото той ще съсипе живота ни:

– Няма да можеш дори да родиш второ дете, защото няма да имаш време за това, а съпругът ти няма да издържи на такъв стрес и ще тенапусне.

Майка ми се разплака и ме посъветва да направи както казва свекърва й. Съпругът ми започна да мисли да напише отказ от бебето. Само аз бях твърдо убедена, че сме са семейство и можем да преодолеят всичко.

Мъжът ми ме напусна, когато синът ми беше на една година, той просто каза, че не може да го понесе, че се смущава от собственото си дете, че го смята за свое наказание. След като съпругът ми напусна семейството, бях оставена в ада, нямах пари дори да си купя храна.

И тогава в живота ми се появи баба Маргарита, бабата на съпруга ми по бащина линия. Тя пристигна и ми каза със сина ми незабавно да се преместим при нея.

Дори не знаех, че мъжът ми има баба, защото баща му почина преди повече от десет години, а тя е живяла съвсем наблизо.

Историята, която ми разказа баба Маргарита, ме шокира.

Оказа се, че свекърва ми е родила първото си дете още преди тя и съпругът й да се оженят, а детето й е било със същата диагноза като моя син.

Това заболяване се предава по майчина линия в семейството на свекървата, но баба Маргарита разбрала за това едва години по-късно, тъй като нейната снаха и свекърва внимателно пазели тази тайна: леля й и две от сестрите имали същото заболяване.

След раждането на дъщеря й моята свекърва веднага написала отказ от нея и казала на бъдещия си съпруг, че детето е починало по време на раждането и тъй като тя е вписана в болничните документи като самотна майка, никой не го е питал него за нищо.

След известно време младите хора се оженили и година по-късно имаха напълно здраво бебе. Баба Маргарита продължи:

„След известно време синът ми започнал да говори за още едно дете, но снахата не се съгласила за нищо на света. Когато синът ми започнал да настоява, снахата не издържала и разказала за раждането на болна дъщеря. Синът ми започнал да търси дъщеря си и разбрал, че тя е починала преди година в специализирано училище-интернат. Сърцето на сина ми не издържа на това и той получи масивен инфаркт, който стана причина за смъртта му.“

Бях много шокирана, че нито съпругът ми, нито свекърва ми не казаха нищо за наличието на наследствено заболяване в семейството им. И съпругът, и свекърва ми първо скриха тази тайна от мен, а след това подло я ме оставиха сама да решавам този проблем.

Изобщо не съжалявам, че такъв негодник като мъжа ми напусна живота ми. Синът ми пък наскоро претърпя сърдечна операция и расте като гальовно и послушно дете. Баба Маргарита пък ми направи така, така че подлият внук и майка му да не могат да отнемат апартамента от мен и нейния син.

Съвсем наскоро баба ми ме запозна с внука на един от нейните приятели и скоро ще узаконим връзката си. Бъдещият ми съпруг е детски лекар и много бързо се сприятели с любимия ми син.

Впрочем, веднага казах на приятеля си, че ще живеем с баба Маргарита, защото тя е най-близкият и скъп човек за мен.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Винаги слагам монета във фризера, когато отсъствам повече от два дни: ето защо!
Next: Мистериозни експлозии, идващи от дъното на Черно море, изправиха Турция на нокти

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.