Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво е правилно да направим с вещите на починалия: да ги раздадем или продадем? Ето и какво НИКОГА да не правим с тях
  • Новини

Какво е правилно да направим с вещите на починалия: да ги раздадем или продадем? Ето и какво НИКОГА да не правим с тях

Иван Димитров Пешев февруари 13, 2024
sdvsdfvfdhgfjffgjghj.png

Какво не може да се прави с вещите на починалия до 40-тия ден от смъртта: могат ли да се раздават, продават, носят или трябва да се изхвърлят възможно най-скоро?

Когато любим човек трагично загине, светът ни сякашсе обръща с главата надолу. В този труден период близките са изправени пред много въпроси, един от които е какво да правят с вещите на починалия . Това деликатно решение има своите нюанси и традиции, особено в културната и религиозната практика. Най-разпространеното мнение е, че вещите на починалия трябва да бъдат раздадени или изхвърлени възможно най-бързо и по-точно до 40 дни след смъртта. Наистина ли е така обаче?

Възможно ли е да се раздадат (подарят), продадат или носят нещата на починалия или те трябва да бъдат изхвърлени възможно най-скоро?

От религиозна гледна точка много духовници препоръчват дрехите на покойника да се раздават на нуждаещите се,. Този акт се смята за добродетелен и благороден, допринасящ за облекчението на починалия в деня на Страшния съд. Такъв хуманен жест може да успокои близките, знаейки, че действията им са помогнали на други хора. Такъв акт на щедрост отразява учението за братство и подкрепа за другите.

Важно е да се вземе предвид психологическият аспект на тази ситуация. Внезапната загуба на любим човек оставя дълбоки рани. Психолозите съветват в началото да се въздържаме от контакт с нещата на починалия, за да се избегнат нервни сътресения. Този период позволява на роднините постепенно да се адаптират към новата реалност. Ако миналото е обременено с болезнени спомени, раздаването на вещите или даването им за благотворителност може да помогне за освобождаване на негативната емоционална връзка.

Екстрасенсите изразяват своята гледна точка, говорейки за негативната енергия, която могат да носят нещата на починалия. Вярванията в подобни енергийни взаимодействия, макар и без научни доказателства, играят важна роля в мирогледа на много хора. В този контекст препоръката за раздяла с нещата през първите 40 дни след смъртта може да се тълкува като начин да се избегне натрупването на отрицателна енергия в къщата.

Невъзможно е да се пренебрегне въпросът за продажбата на вещите на починалия. Мнозина смятат тази стъпка за неетична, тъй като парите, получени от такава сделка, може да не донесат щастие и благополучие. Ако решението е да запазят някакви предмети за спомен, много вярващи прибягват до ритуали като молитва и запалване на свещ, за да почетат паметта на починалия и да създадат положителна енергия около тези предмети.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Варненец на 27 години си отиде в катастрофа, докато снима как кара със 190 километра в час
Next: Гърция вдига минималната заплата, за нас сумата е космос

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.