Руслан Русев е единственият творец в България, изработващ енергийни и лечебни картини от хиляди сламки от житни класове и билки. Процесът е изключително трудоемък и отнема месеци, а крайният резултат е смайващ. Възрастният мъж работи и живее в къщата на своята баба – легендарната пророчица Слава Севрюкова, която сама му открила тайнството на това изкуство.
Русев споделя пред „Телеграф“, че през годините е избягвал да парадира както с творбите си, така и с родството си с един от най-големите феномени на нашето време. Може би затова картините му днес се разпространяват почти апокрифно и се притежават основно от близки приятели или доста посветени колекционери.
Русев е роден през 1952 г. в София. Дълги години работи като ръководен кадър в сферата на „Балкантурист“. Владее три езика. В първата част на нашето интервю разговаряме с внука на Севрюкова за превратностите на неговата съдба, за силата на пророчествата и какво остана от материалното наследство на баба му. За разлика от другите големи феномени – Ванга и дядо Влайчо – тя още чака своя музей.
– Г-н Русев, с личността ви са свързани два уникални факта. Правите лечебни картини от житни сламки и билки, невиждани дори в световен план, и в същото време сте внук на Слава Севрюкова. В началото бихте ли споделил каква точно е вашата роднинска връзка с легендарната пророчица и какви спомени пазите от нея?
– Баба ми Слава е сестра на моя дядо. Т.е. по втора съребрена линия аз съм неин внук. Спомените ми от нея са доста епизодични, защото тя живееше на друго място, а и често бе доста ангажирана със срещи и пътувания, в това число и зад граница. Доста пребиваваше в Русия, участваше в различни експерименти и изследвания на база нейната пророческа дарба.
Случи се обаче едно голямо съвпадение, при което датата на моята сватба съвпадна с нейния рожден ден (5 декември). Това бе една голяма случайност или пък не, предвид това, че години по-късно ми се яви насън. А и после по стечение на обстоятелствата се преместих да живея и работя в едно село около Своге точно в къщата, която бе лично нейна собственост.
– Витаят доста неизвестни какво всъщност се случи с наследството на легендарната Слава след кончината й, с нейния апартамент, с вещите й, които така и не попаднаха в музей?
– Като наследници ние сме около 26 човека. Апартаментът и всичко, което бе нейна собственост, бе поделено поравно между всички наследници. Но трябва да се каже, че то не бе много.
Когато баба почина, повечето роднини бяха в провинцията, където живеят. Реално моите баща и чичо им се обадиха и задействаха всичко. Впоследствие мен ме натовариха да организирам продажбата като по-образован. Минахме през нотариус, всичко както си трябваше.
– Писателят Христо Нанев наскоро разкри в интервю за нас, че нейната воля или завещание, макар и устно, е било апартаментът й да се превърне в музей на психотрониката. Защо това не стана, както например при една Ванга или другия велик пророк дядо Влайчо, които вече имат своите музеи?
– Аз не зная за такова завещание. Тя живееше в една къщичка в кв. „Овча купел“. И там после наблизко й дадоха този апартамент, в който тя живееше и работеше до последно. Когато се спомина, заедно с роднините отидохме в апартамента и видяхме, че почти всичко, което тя притежаваше, а то не беше много – най-различни книги, едно скромно легло, стол, маса, бяха изнесени нанякъде.
Не знам за хората, които са я посещавали преди това, с кого е имала своите уговорки и за какво.
Казвам ви какво заварихме, когато отидохме с роднините. Какъв музей да направим и с какво? Членувам сега в една група за Слава Севрюкова в интернет, но не се афиширам, че съм неин внук. Там непрекъснато се развива въпросът за най-ценното – нейните записки например, за устройството на силициевия атом или предсказанията, които реално изчезнаха.
Някои допускат, че те са останали при доц. Иво Лозенски – физика, с когото тя работеше. Но той също почина наскоро и сега нищо не се знае кое къде е вече и у кого е.
– Имаше ли някой против продажбата на апартамента, от роднините или от нейния приближен кръг в ония години?
– Никой не е имал претенции за нищо. Даже ние с татко ходихме до доц. Иво Лозенски, който живееше на улица „Юрий Гагарин“, зад бившето кино „Изток“. Искахме да го попитаме дали има нещо от баба Слава останало у него. Той каза „не“ и въпросът за нас приключи. После, когато се поделяше имуществото й, на баща ми се падна може би единственото по-ценно нещо като артефакт – личния кръст на баба. Той бе малък златен и тя го носеше на синджирче на врата си.
Мария, една от наследничките, обаче му се примолила (аз не съм присъствал тогава) да й го даде, и баща ми като по-ларж човек й го отстъпил.
– На снимките, които не са много, ясновидката стои неизменно със своите котки. Погрижи ли се някой за тях?
– Мина доста време оттогава, не съм в течение къде са отишли. Пак ви повтарям, тя си живееше в София, а всички роднини са по провинцията. Това, което мога да ви споделя, е, че тя наистина много обичаше животните. Като дете си спомням, че на първото място – къщичката, в която живееше, гледаше котки, едно таралежче, костенурки. С дядо Степан – мъжа й, поддържаха една прекрасна градина.
– По волята на съдбата вие сега живеете в къщата й в село Свидня, която май остана единственото материално наследство от прорицателката, разгадала дори устройството на атома преди учените. Разкажете повече за самия имот.
– Къщата е скромна, тухлена, пет на седем метра в основите си. На един етаж. Включва стая, малко антре и кухничка – нищо повече. Баба Слава е пребивавала от време на време тук, ползвала е постройката като виличка за отдих. В съседство над нас тогава имот си купува и нейният сътрудник доц. Лозенски.
– Има ли запазени нейни вещи там?
– Няма нищо по-особено, беше почти празно, когато се нанесох. Има останали легла, които съм запазил в таванското. Останала е една картина – ваза с цветя. Тя е от някакво списание.
Явно баба я е харесала много, щом я е изрязала и я е сложила на стената. Абажурът, който е в кухнята, също е запазен от нейното време. Всичко друго впоследствие аз съм го правил и доправял. Тя по принцип беше много скромна жена. Както в нейния апартамент в София и тук почти нищо нямаше.
– Какво си спомняте от срещите си с нея?
– Тя бе много добър и свят човек, пълен с доброта и вярващ в бога. На никого не можеше да стори зло. Имам по-ярки спомени с нея, да речем, когато съм 15-16-годишен. По това време имаше някакъв период, в който тя се криеше, тъй като милицията не й даваше да практикува ясновидството и я гонеше.
Няколко години по-късно я поканихме на моята сватба. Може да се каже, че там бе най-близката ми среща с нея. Тогава се случи нещо, от което ми е много тежко и до ден днешен.
– Какво?
– Ще ви го споделя. Като мина церемонията и бяхме вече в хотела, тя ме дръпна настрани. Тогава ми каза така: „Да знаеш, че досега животът ти е бил хубав, но от този момент нататък идват тъжни, тъжни дни“. Никога няма да забравя това, което ми предрече – в смисъл да се подготвя. А тя де факто не знаеше какъв ми е бил животът дотогава, защото не сме били чак толкова близки.
Съдбата ми наистина беше великолепна във всяко едно измерение. Като чух това, й казах: „Добре, бабо, кажи какво точно искаш да ми кажеш с тези думи“. А тя само добави, че не може повече да ми разкрие и така се разделихме.
Реално тогава просто ми спести цялата истина, която провидя. И какво се случи по-късно, роди ни се син, той порасна, живя до 30 години и почина от сърце. Не успяха да му помогнат нито професор Чирков, нито изследванията в английски клиники. Оттам целият ми живот се преобърна.
– Споменахте, че сте били доста щастлив, как се развиваше животът ви преди това?
– Бях в апогея си. Аз съм завършил Института по международен туризъм, владея немски, полски и руски. Смея да кажа, че станах доста класен управител на ресторанти и това съм работил дълги години. Започнах в грандхотел „София“ срещу Народното събрание. После лично отворих хотелите „Новотел Европа“, „Родина“, Японския (Кемпински-Зографски).
Имаше и един хотел „Маджестик“ на морето, който бе петзвезден, чийто ресторант също дирижирах. Както ви споменах, с три чужди езика съм писмено и говоримо. Отделно имам държавни изпити по технология на храната, т.е. мога да бъда и готвач, освен управител и дори сервитьор. Няма тайни за мен в този бранш.
– Вече липсват такива кадри в сферата на туризма, всичко у нас е на много самодейно ниво.
– Така е, възходът на целия „Балкантурист“ мина през мен. Аз участвах в старта на т.нар. интерхотели, които бяха замислени като едно ново ниво от развитието на тази държавна компания. Никак не е лесно 50-60 човека да ги ръководиш, да нахраниш гостите, които са дошли в хотела или в едно заведение лукс категория и да придобият те всички усещания за едно добро прекарване, че да се върнат отново.
– Какво се случи с вас след демократичните промени?
– След тях ходихме на митинги, но за политика не ми се говори. Аз съм доказан професионалист – по-важното за мен е, че там, където съм работил, хората винаги са били доволни от мен. Последно поработих малко в Германия – пак управител на голям ресторант.
Хората ми бяха осигурили всичко. Накрая реших да се прибера в България и от известно време вече съм пенсионер. Преместих се на село и от 5-6 години активно изработвам енергийни картини със сламки и билки, които лично бера и суша.
Аз практикувах от време на време този уникален за България вид изкуство като хоби и отпреди това, но към формулата на точния метод всъщност баба Слава ме насочи, като ми се яви насън. Вече беше починала. Така освен естетическите си достойнства в резултат картините станаха многоизмерни и с неподозиран и за мен лечебен ефект.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: