Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Странни български думи, които не можете да обясните на чужденец
  • Новини

Странни български думи, които не можете да обясните на чужденец

Иван Димитров Пешев февруари 14, 2024
sdfvkdsfkbkfdgbkfgbgf.png

Колоритен е българският език. Освен богатството на диалектни форми от различни региони, в езика съществуват и многобройни думи, които трудно могат да се обяснят на чужденец. Ето най-популярните от тях:

1. бръмбазък – дребно, често немирно (и вдигащо шум) малко дете Думата “бръмбазък” е име на малък музикален инструмент, известен още като дръмбой. На този инструмент се свири като пластината се придържа с една ръка между устните (или зъбите), а стърчащият край се “дрънва” леко с показалеца на другата ръка.

2. бръмчалка – жена или момиче с многобройни и безразборни контакти с мъже, лека жена, уличница Произхожда от глагола “бръмча” – издавам характерен трептящ звук, шумя. В преносен смисъл се използва като “шляя се, купонясвам, ходя по жени, по мъже”.

3. джиджавка – дребен предмет, бутон или ръчка, чието предназначение не ти е познато Намерих някаква джиджавка в бюрото, но нямам идея за какво се използва.

4. тинтири-минтири – използва се със значение на “празни приказки”, “дрън-дрън” или “глупости на търкалета”, измислици, глупави приказки. Говориш ми тинтири-минтири, само за да се оправдаеш.

5. офлянквам се – мотая се, размотавам се, бавя се, шикалкавя, извъртам, опитвам се да хитрувам. Закъсняваме, стига се офлянква, а се заемай с багажа.

6. сколасвам – смогвам, успявам, справям се, сполучвам, намирам възможност Хич не ми стигна времето.

Едвам сколасах да изчистя. 7. изкилиферчен – изкривен, странен, завъртян, сложно изработен Днешната мода е толкова изкилиферчена, че изобщо не я разбирам.

8. щреволинка – нещо дребно за хапване, обикновено вредно Вечерях обилно и накрая пак ми се прииска някаква сладка щреволинка.

9. уйдисвам – натъкмявам, скроявам Все глупости измисля, не му уйдисвай на акъла. 10. джиджан – хубав, добър, готин, наконтен, изпипан, сладък, спретнат. Много си джиджана с тази рокля.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: По колко ябълки на ден са полезни за сърцето и стомаха?
Next: Ето с какво трябва да полееш разсада, за да расте по-бързо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.