Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • НЕКА ДНЕС ВСЕКИ БЪЛГАРИН СЕ ПОКЛОНИ ПРЕД ТОЗИ СВЯТ ЧОВЕК! На 14-ти февруари Дядо Добри
  • Новини

НЕКА ДНЕС ВСЕКИ БЪЛГАРИН СЕ ПОКЛОНИ ПРЕД ТОЗИ СВЯТ ЧОВЕК! На 14-ти февруари Дядо Добри

Иван Димитров Пешев февруари 14, 2024
dfvsfdvdfshgfghjfjghjhg.png

Днес Дядо Добри има рожден ден и щеше да стане на 109 години! Над един век живот! Тази новина е великолепно доказателство, че службата в чест на Бог е неподвластна на времето. Има спор между близките и запознатите коя е точната дата на раждането на светецът според едни е днес, според други на 20 юли. Той никога не е говорил открито за това.

Смъртта на светеца от Байлово разплака цяла България. Няма човек в България, който не бе чувал за Дядо Добри. Историята му е невероятна. А обръщането му към религията – чудо.

Той се ражда на 20-ти юли 1914 година, в разгара на Първата световна война. Войната, която отнема неговия баща и принуждава майка му Катерина да отгледа сама своите деца и да ги изучи.

Дядо Добри не помни своето детство и учение, което е преминало в „града“. За сметка на това една дата отпреди повече от 70 години се е запечатала в съзнанието му – сватбата през 1940. Времето, по което „дойдоха германците“. Пак по това време през една от бомбардировките над столицата снаряд пада близо до него и почти го лишава от слух.

„Стоях на покрива на сградата, където сега е БНБ. Чуваше се грохот. Беше страшно. Замислих се какво правя там. И каква е мисията ми“, разказва приживе Дядо Добри. Това е повратния момент, когато започва да изпитва непреодолима потребност да общува с Бог. Започва да обикаля различни манастири и постепенно се откъсва от светското и навлиза в духовното.

Той има пет деца и е надживял две от тях. Като пораснали те се пръскат по София и Елин Пелин. Една от дъщерите му и досега се грижи за него и за малката му къщичка в църковния двор на селото. Почти не се знае как е протекъл животът на този жив безсребърник. Дядо Добри не обича да говори за себе си, защото “не той е бил важен“, а вярата и храмовете, за които събира пари вече повече от десетилетие. В едно от редките си интервюта споменава, че се е занимавал със земеделие. И толкова.

Преди десетина година Дядо Добри дарява всичките си имоти на църквата.

Близките му не само, че не го разбират, но и го гонят от родната му къща. Той обаче не се сърди. Заживява в малка пристройка на църквата на село Байлово – само на броени метри от дома на Елин Пелин. Преди близо две десетилетия започва своята странническа мисия и всеки ден ходи пеша до София, където събира дарения за църкви и манастири. През 2005 година дарява събраните 10 000 лева за църквата „Св. Кирил и Методий“ в село Байлово. Две години по-късно 25 000 лева са събрани от него за реставрацията на Елешнишкия манастир и църквата на село Горно Камарци. На следващата година Дядо Добри дарява средства за ремонт на църквата в Калофер.

2005 година. Първата известна сума, която дарява дядо Добри е 10 000 лева. Парите са за църквата в родното му село Байлово. Храмът „Св.Кирил и Методий“, в чиито двор живее старецът е реставриран към настоящият момент.

2007 година. 25 000 лева са събрани за ремонт на еленишкият манастир „Св.Богородица“ и Църквата „Св.Георги“ в Горно Камарци. Манастирската обител е на близо 500 години и във вековете на робството е била книжовен център. С дарените 15 000 лева е ремонтирана фасадата и част от стенописите. Храмът в село Горно Камарци също е обновен, благодарение на дадените като ктиторско дарение 10 000 от Дядо Добри

2008 година. Калоферската църква „Св.Богородица“ е подпомогната финансово от Дядо Добри и това позволява ремонтирането на покрива и купола на храма. Интересен факт е, че на броени метри се намира фактическото родно място на Христо Ботев.

2009 година. В навечерието на „най-българският“ празник – 24 май, светецът от Байлово дарява сумата от 35 700 лева за храм-паметник „Александър Невски“. В този ден той влиза в преддверието на храма както винаги, отива при Секретаря на църквата и с думите „Ела да ти дам пари за храма“ му връчва дарението. Това е най-големият документиран дарителски акт в новата българска история.
През юли живият светец Дядо Добри отпразнува 103-тия си рожден ден. Прекарва го смирен, сам със себе си и без торта и семейно събиране в църквата в родното си село Байлово.

Светлия пример на този мъж караше хората да вярват, че все пак доброто не е свършило. Така постепенно той се превърна в символ на истинското, на любовта, на човешкото, останало в нас.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тайната падна! Ето кои са всички участници в новия сезон на Капките! Жените ще плакнат очи
Next: Важно от БНБ: Относно приемането на еврото, засяга всички

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.