Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • НЕКА ДНЕС ВСЕКИ БЪЛГАРИН СЕ ПОКЛОНИ ПРЕД ТОЗИ СВЯТ ЧОВЕК! На 14-ти февруари Дядо Добри
  • Новини

НЕКА ДНЕС ВСЕКИ БЪЛГАРИН СЕ ПОКЛОНИ ПРЕД ТОЗИ СВЯТ ЧОВЕК! На 14-ти февруари Дядо Добри

Иван Димитров Пешев февруари 14, 2024
dfvsfdvdfshgfghjfjghjhg.png

Днес Дядо Добри има рожден ден и щеше да стане на 109 години! Над един век живот! Тази новина е великолепно доказателство, че службата в чест на Бог е неподвластна на времето. Има спор между близките и запознатите коя е точната дата на раждането на светецът според едни е днес, според други на 20 юли. Той никога не е говорил открито за това.

Смъртта на светеца от Байлово разплака цяла България. Няма човек в България, който не бе чувал за Дядо Добри. Историята му е невероятна. А обръщането му към религията – чудо.

Той се ражда на 20-ти юли 1914 година, в разгара на Първата световна война. Войната, която отнема неговия баща и принуждава майка му Катерина да отгледа сама своите деца и да ги изучи.

Дядо Добри не помни своето детство и учение, което е преминало в „града“. За сметка на това една дата отпреди повече от 70 години се е запечатала в съзнанието му – сватбата през 1940. Времето, по което „дойдоха германците“. Пак по това време през една от бомбардировките над столицата снаряд пада близо до него и почти го лишава от слух.

„Стоях на покрива на сградата, където сега е БНБ. Чуваше се грохот. Беше страшно. Замислих се какво правя там. И каква е мисията ми“, разказва приживе Дядо Добри. Това е повратния момент, когато започва да изпитва непреодолима потребност да общува с Бог. Започва да обикаля различни манастири и постепенно се откъсва от светското и навлиза в духовното.

Той има пет деца и е надживял две от тях. Като пораснали те се пръскат по София и Елин Пелин. Една от дъщерите му и досега се грижи за него и за малката му къщичка в църковния двор на селото. Почти не се знае как е протекъл животът на този жив безсребърник. Дядо Добри не обича да говори за себе си, защото “не той е бил важен“, а вярата и храмовете, за които събира пари вече повече от десетилетие. В едно от редките си интервюта споменава, че се е занимавал със земеделие. И толкова.

Преди десетина година Дядо Добри дарява всичките си имоти на църквата.

Близките му не само, че не го разбират, но и го гонят от родната му къща. Той обаче не се сърди. Заживява в малка пристройка на църквата на село Байлово – само на броени метри от дома на Елин Пелин. Преди близо две десетилетия започва своята странническа мисия и всеки ден ходи пеша до София, където събира дарения за църкви и манастири. През 2005 година дарява събраните 10 000 лева за църквата „Св. Кирил и Методий“ в село Байлово. Две години по-късно 25 000 лева са събрани от него за реставрацията на Елешнишкия манастир и църквата на село Горно Камарци. На следващата година Дядо Добри дарява средства за ремонт на църквата в Калофер.

2005 година. Първата известна сума, която дарява дядо Добри е 10 000 лева. Парите са за църквата в родното му село Байлово. Храмът „Св.Кирил и Методий“, в чиито двор живее старецът е реставриран към настоящият момент.

2007 година. 25 000 лева са събрани за ремонт на еленишкият манастир „Св.Богородица“ и Църквата „Св.Георги“ в Горно Камарци. Манастирската обител е на близо 500 години и във вековете на робството е била книжовен център. С дарените 15 000 лева е ремонтирана фасадата и част от стенописите. Храмът в село Горно Камарци също е обновен, благодарение на дадените като ктиторско дарение 10 000 от Дядо Добри

2008 година. Калоферската църква „Св.Богородица“ е подпомогната финансово от Дядо Добри и това позволява ремонтирането на покрива и купола на храма. Интересен факт е, че на броени метри се намира фактическото родно място на Христо Ботев.

2009 година. В навечерието на „най-българският“ празник – 24 май, светецът от Байлово дарява сумата от 35 700 лева за храм-паметник „Александър Невски“. В този ден той влиза в преддверието на храма както винаги, отива при Секретаря на църквата и с думите „Ела да ти дам пари за храма“ му връчва дарението. Това е най-големият документиран дарителски акт в новата българска история.
През юли живият светец Дядо Добри отпразнува 103-тия си рожден ден. Прекарва го смирен, сам със себе си и без торта и семейно събиране в църквата в родното си село Байлово.

Светлия пример на този мъж караше хората да вярват, че все пак доброто не е свършило. Така постепенно той се превърна в символ на истинското, на любовта, на човешкото, останало в нас.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тайната падна! Ето кои са всички участници в новия сезон на Капките! Жените ще плакнат очи
Next: Важно от БНБ: Относно приемането на еврото, засяга всички

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.