Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедия! 17-годишна тенисистка колабира след тренировка и почина в болницата
  • Новини

Трагедия! 17-годишна тенисистка колабира след тренировка и почина в болницата

Иван Димитров Пешев февруари 14, 2024
svdfvsdfkbkfgkbghknhg.png

Пакистанската тенисистка Зайнеб Али Накви почина, след като колабира в стаята си след тренировка преди участието на турнир за девойки в Исламабад под егидата на Международната тенис федерация (ITF).

 

17-годишната девойка е била придружена в стаята от своята баба, която ѝ е оказала първа помощ.

 

След това Зайнеб е откарана в болница, където за съжаление лекарите не са успели да спасят живота ѝ.

„Лекарската комисия обяви, че вероятно става дума за сърдечен удар. Предполага се, че младата спортистка е имала хипертрофична кардиомиопатия – заболяване, при което настъпва изтъняване на сърдечния мускул.

 

Семейството на Зайнеб Али Накви не желае да се прави аутопсия и настоява тялото ѝ да бъде откарано в Карачи за погребение“, обявиха властите в Исламабад.

 

Още скръбни вести:

 

Оперната прима Мария Клинчева е починала. Това съобщиха от пресцентъра на Държавна опера – Стара Загора.

През миналата година тя отпразнува своя 80-годишен юбилей. Клинчева е родена в Панагюрище на 16 септември 1943 година. „Това е от нещата, с които се гордея. Имах едно прекрасно детство, в една стара панагюрска къща, с големи дувари, в която имаше всичко.

 

Тя беше прекрасна – широка, просторна, но и уютна. Дворът беше пълен с чемшир, здравец и всички цветя. Майка ми садеше в лехите много цветя- от кокичета и минзухари до хризантеми. През цялата година в двора ние имахме цветя, затова и аз толкова ги обичам“, сподели в интервю за БТА, публикувано през м. г., оперната прима.

 

И допълва: „Живяла съм добре, не се оплаквам от нищо. Не обичам хората, които лошо пишат за България. Родината ми за мен е щастие. Земите от края на октомври, ноември, бяха наситени със сняг, ние виждахме пътищата чак през април.

 

Водиха ни с шейни на гости или на училище. Децата много обичахме да се бием със снежни топки, а бузите ни бяха червени. Не се разболявахме, а в дъжда цопахме боси, но бяхме много щастливи. Нямали сме много неща, от които не са лишени днешните деца, но бяхме щастливи“, спомня си още Клинчева.

През 1972 година се завръща в България с договорите си за концерти в Италия през различните сезони. Назначена е в Държавна опера – Стара Загора.

Остава в Града на липите и отдава сърцето си на сцената на операта в града. С всеотдайност и вдъхновение, с изключителните си качества, примата изиграва около 50 роли, голямата част от тях главни. До последно работи като педагог и преводач на опери от италиански език за Старозагорската опера.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Важно от БНБ: Относно приемането на еврото, засяга всички
Next: Пуснаха Катрин Йорданова срещу 5000 лева гаранция

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.