Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пуснаха Катрин Йорданова срещу 5000 лева гаранция
  • Новини

Пуснаха Катрин Йорданова срещу 5000 лева гаранция

Иван Димитров Пешев февруари 14, 2024
fdsbdffdvsvfsdcsdc.png

Софийска районна прокуратура (СРП) привлече към наказателна отговорност 23-годишна жена за шофиране след употреба на наркотични вещества.

На 12.02.2024 г.,обвиняемата Катрин Й. шофирала лек автомобил марка „Мерцедес“ по ул. „Атанас Манчев“ в гр. София, след употреба на кокаин, установено по надлежния ред с протокол за химикотоксикологична експертиза, издаден от ВМА.

По случая е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 1 до 3 години и с „глоба“ от 500 до 1500 лева.

Обвиняемата Катрин Й. не е осъждана. Спрямо нея е взета мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 5000 лева, съобщиха от пресцентъра на СРП.

Станалата известна като Мис Джигит силиконова красавица Катрин Йорданова беше пусната под гаранция от 5000 лева. Оказа се обаче, че младата жена няма средства и ще обжалва размера на гаранцията. Катрин е безработна и не живее постоянно в България, а в Германия, където родителите й притежават транспортна фирма, пише „Телеграф“.

„Беше ужасно, не е като 5-звезден хотел. Искам да се наспя“, заяви пред очакващите я след ареста във вторник репортери.

Силиконката беше задържана в понеделник, след като при рутинна проверка на столичната улица „Атанас Манчев“ пътни полицаи я сгащиха на кокаин. Мацката бе спипана зад волана на Mercedes-Benz S 63 AMG Coupe C217. Часове по-късно излезе и кръвната й проба, която потвърди, че Катрин е шмъркала, преди да се качи да кара скъпата кола.

Тя обаче твърди, че все още не е получила официално резултатите от пробите, за да ги коментира. Катрин беше категорична, че никога не е употребявала наркотици.

„Тренирам. Ходя на фитнес и бокс. Не съм престъпник или човек, който употребява дрога. Знам, че тези тестове често дават фалшив резултат”, заяви тя. Въпреки че с този автомобил Катрин има снимки в социалните мрежи, както и клип, на който се вижда как го юрка с 256 км/ч по магистралата, колата не е нейна.

Чужда собственост е и мерцедесът G-class, на който пластмасовата мадама отново демонстрира шофьорските си умения, а на панорамното стъкло се мъдри стикер „Република България – Народно събрание”. Също като гърдите й обаче се оказа, че не е в интимна връзка с някой вездесъщ депутат, а просто лепенката е менте.

„Катрин Йорданова не е носител на титлата „Мис Силикон“. Тя само се яви на конкурса преди 2 години. Има поощрителна награда „Мис Силикон Естетик“, но това не е титла. Ще съдя медии, които свързват марката и конкурса „Мис Силикон“ с Катрин Йорданова. Това, че се е явила на някакъв конкурс, не я прави Мис“. Това коментира  организаторката на конкурса „Мис Силикон“ Мариана Маринова.

Освен че живее през по-голямата част от времето в Германия и е безработна, Катрин Йорданова няма собственост. Това според юристи означава, че най-вероятно трудно ще може да й удържат глобите и равностойността на автомобила. Този модел на мерцедес се продава средно за около 60 000 евро, показва проверка в автокъщите.

От прокуратурата съобщиха, че по случая е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 1 до 3 години и „глоба“ от 500 до 1500 лева.

Continue Reading

Previous: Трагедия! 17-годишна тенисистка колабира след тренировка и почина в болницата
Next: Истина ли е, че средната брутна заплата в България е такава?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.