Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отиде си авторът на музиката на Ну, погоди
  • Новини

Отиде си авторът на музиката на Ну, погоди

Иван Димитров Пешев февруари 15, 2024
sdfvsdfkvsfkbkfgbkgfb.png

На 96-годишна възраст в Будапеща почина унгарският композитор Тамаш Деак, композирал музиката за първата поредица на руския анимационен сериал „Ну, погоди!“. Това съобщава руският портал 24.hu, цитирана от standartnews.com.

 

Там се посочва, че медията се позовава на близки на композитора и че смъртта му е настъпила в понеделник, 12 февруари.

 

Композиторът има „повече от 120 саундтрака за детски анимационни филми“.

Освен с „Ну, погоди“, авторът става известен и с музиката, написана към анимационния сериал „Густав“ (1964-1977), „Семейство Мезга“ (1968-1978) и анимационния филм „Капан за котки“ (1986).

 

Деак се счита за един от пионерите на джаз движението в Унгария. От 1969 г. той ръководи музикалната посока в джаза на музикалното училище на името на Бела Барток в Будапеща.

 

Още една скръбна вест:

 

Отишъл си е един от емблематичните пловдивчани, който беше бездомен и буквално живееше на Главната улица. Спеше в една от изоставените къщи, близо до радиото и телевизията. Валентин Станчев или Чобата, както го познаваха всички, обичаше черно-белият Локомотив Пловдив, а много пловдивчани му помагаха с подаяние ие стотинки.

 

Той събираше кашони. Новината за кончината му съобщи общественикът, писателят, поет и драматург Недялко Славов в своя фейсбук профил, видя Plovdiv24.bg.  Ето какво написа той:

Появи се преди години и стана част от центъра на Пловдив. В съзнанието си го свързвам не с някакъв цялостен образ, а с отделни детайли.

 

Оранжевите от фасовете пръсти, с които поемаше стотинките, с белезникавите устни, с които стискаше картонената чашка с кафе, с особения му начин да гледа някой мач през витрината на бистрото „Рафи“ – застинал, с поглед литнал над подскачащите челюсти на дъвчещите посетители. Вършеше това-онова на търговците, събираше кашони, пренасяше нещо по-леко.

Отишъл си е тези дни.

Безнекролозен. Безтелефонен. Безпризорен. Почти безтелесен. Немаркиран, сподирян от някой маркиран уличен пес.

Чобата.

Така му казваха.

Лек път, тоя ти тук беше по лош от кучешкия, но за разлика от всички нас ти бе Свободен Човек..

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Посадете си домати-чудо: Клоните се пръскат от плодове, а вкусът им е неустоим
Next: Снимка на наша панелка показа българския инженерен гений, в цяла Европа ни разнасят

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.