Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Празни къщи в този регион чакат желаещи да ги обитават безплатно
  • Новини

Празни къщи в този регион чакат желаещи да ги обитават безплатно

Иван Димитров Пешев февруари 16, 2024
sdfvsdfvsdffhfjghj.png

Все повече хора се решават да отдадат имотите си за ползване срещу стопанисване. ЗДРАВИ, ОБЗАВЕДЕНИ И МНОГОСТАЙНИ КЪЩИ, НАМИРАЩИ СЕ В ЖИВОПИСНИ МАЛКИ СЕЛЦА В ЦЕЛИЯ РЕГИОН, СА ОБЯВЕНИ ЗА БЕЗПЛАТНО ОТДАВАНЕ СРЕЩУ СТОПАНИСВАНЕ.

Все повече местни прегръщат идеята на Фейсбук групата „Имот под наем без наем“ да осигурят подслон за хора, желаещи да живеят на село, които нямат свой собствен дом. Офертите зачестиха, особено след публикацията в „Борба“ за двамата влюбени Ваяна и Симеон, които намериха мечтаното място за екодом в Малки чифлик.

Част от предложените за обитаване имоти са на млади хора, които са ги получили като наследство от своите родители или баби и дядовци, но нямат възможност да се върнат на село и да се погрижат за къщите. Новите собственици не желаят постройките да пустеят и да се рушат, затова се решават да ги дадат на непознати. Обикновено имотите разполагат с голям двор, зеленчукова и овощна нива, които могат да задоволят хранителните нужди на живущите. От своя страна пък те трябва да се погрижат за покрива, ако протече, или да направят ремонт, в случай че се наложи обновяване.

СРЕД ПОСЛЕДНИТЕ ОБЯВИ Е ТАЗИ НА МЛАДА ЖЕНА ЗА ДОМ В СТРАЖИШКОТО СЕЛО ЛОЗЕН. „Имотът се състои от две стаи, коридор и голяма маза, която е под цялата къща. До нея има две стопански постройки. В двора има много овощни дръвчета и лози, общо е един декар.

В къщата има вода в кухнята, в мазето и навън. Тоалетната е външна. Нуждае се от малко ремонт и почистване. Зад къщата има много свободни обработваеми ниви. Надявам се тази къща да намери добро и трудолюбиво семейство, което да я превърне в уютен дом“, гласи информацията за имота. Тя се допълва от снимки на мястото, от които става ясно, че с малко усилия то наистина може да се трансформира според вкуса на бъдещите ползватели. Публикацията е направена на 16 септември и все още не са открити обитатели.

Ден по-късно пък друга жена пусна оферта в групата за къща с уникална архитектура и четири декара двор с ябълкови дръвчета в полскотръмбешкото село Стефан Стамболово. В имота никой не е живял в продължение на една година, но преди това собственичката вложила 10 000 евро за ремонтни дейности, дограми и т.н. Жената е емигрирала от България, но й станало мъчно за любимата къща, която пустеела.

„Искрено се надявам да намеря точните хора, които ще са доволни и щастливи да живеят в моя дом. Създала съм го с много труд и любов и с много лишения, но си струваше. Не съм си идвала повече от три години, но зная, че новият път до Велико Търново е много удобен. За по-малко от 30 минути се стига до там от областния град“, казва стопанката.

Десетки хора реагирали на офертата и се обадили за имота. Жената допълва, че имала затруднения да избере на кого точно да повери къщата, тъй като всички били добронамерени, културни и възпитани хора, а тя от своя страна искала да помогне на всички. В крайна сметка обаче се спряла на най-подходящите кандидати.

ОБЯВИТЕ ЗА СЕЛСКИ КЪЩИ В ОБЛАСТТА СЕ ДОПЪЛВАТ ОЩЕ ОТ ИМОТ В НОВО ГРАДИЩЕ, ВИШОВГРАД, ХАДЖИДИМИТРОВО И Т.Н. Има и малко по-различни оферти, които включват и работа за желаещите обитатели.

„Търся съмишленици за развиване на селски имот в село Пушево до Велико Търново. Имотът разполага с две къщи, два гаража, стопански постройки, геран, четири декара двор.” Собственикът отдава безплатно мястото и предлага на бъдещите стопани да участват в производството на екоплодове и зеленчуци.

Много са и публикациите от семейства от всички краища на България, които искат да се заселят в областта. Повечето от двойките са с деца и имат желание да научат наследниците си на любов към земята и малките населени места, които съхраняват родните традиции и дух.

Галина ГЕОРГИЕВА

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Силно бучене и след това удари: Страшни подробности за земетресението в Пловдив
Next: Нaмeрeтe гoдинaтa cи нa рaждaнe и щe рaзбeрeтe мнoгo нeщa, зa кoитo дaжe нe cтe прeдпoлaгaли

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.