Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Струва от 0,30 лв. до 2 лв. и лекува болки в кръста и гърба от раз! (без хапчета, без мазила)
  • Новини

Струва от 0,30 лв. до 2 лв. и лекува болки в кръста и гърба от раз! (без хапчета, без мазила)

Иван Димитров Пешев февруари 16, 2024
asdcsdacdsdhgfdhgf.png

Всеки втори човек на днешно време се оплаква от болки в кръста, гърба и ставите.

 

Лошото е, че възрастта за подобни оплаквания спада бързо и драстично. При застоялия начин на живот и все по-честата работа на бюро и пред компютър, това лесно може да се определи като нормално. Но, разбира се, не е никак приятно.

 

Фармацията печели луди пари от всевъзможни илачи и мазила против болки в кръста, гърба и ставите. Отлично знаем обаче колко струват те. Цената за една тубичка “чудотворно” мазило, което ни рекламират, е не по-малко от десетина лева. Друг е въпросът и доколко наистина помагат. Хубавото в наши дни е, че все повече хора се завръщат към природата и към натуралните методи за лечение.

Припомнете си, че простичките наглед неща винаги са и най-добрите. Изпробвани и доказани с времето, макар и позабравени на моменти.

Затова, ако страдате от болки в кръста или гърба, още днес се снабдете с така наречения селски Космодиск. Не се смейте! Селският Космодиск е чисто и просто един обикновен канап. Конопено въженце, което връзвате на кръста си и си стоите с него. Не бива да е твърде пристегнато, нека да пада свободно. И не го поставяйте върху открити рани – това е всичко, което трябва да запомните.

Още навремето хората по селата са ползвали канапа в ежедневието си. Да не говорим и, че будистките монаси в Япония ходят със същия. Обяснението от ефекта на канапа за болките е, че власинките на конопената нишка доказано разреждат статичното електричество. То се натрупва в тялото и при разреждането му болките изчезват, пише Girl.bg.

Когато носим въженцето на тялото си в него проникват макар и малки дози от полезните вещества на конопа. Въпросните се използват в редица лекарствени продукти за мигрена, глаукома, херпес и много обезболяващи. Конопът има противовъзпалителен, антибиотичен и дезинфектантен ефект. Когато го носим на кръста си, притискаме определени точки, чрез които усещането за болки в кръста, гърба и ставите се блокира напълно.

Още преди време д-р Биволарски определи канапа за един вид панацея. Той дори го препоръча за лекуване на артрозни болки в най-различни части на тялото.

Помнете обаче, че канапът трябва да се носи на кръста най-малко месец и половина или два като го сваляме от себе си само при къпане. Не се тревожете, защото той е тънък и няма да пречи, нито да личи под дрехите ви.

Канапът струва от стотинки до няколко левчета и може да се намери в различни магазини. Не ви трябва да ходите до строителния или железарския, тъй като вече го има почти във всяка голяма хранителна верига като “Кауфланд”, “Триумф” и прочие. Не ви пречи да опитате, дори и да не ви се вярва сега. Успех!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майка и баща загубиха трите си деца след инцидент, но не се предадоха и година по-късно се случи чудо
Next: Зодията, за която Март ще е като шестица от тотото

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.