Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шок: Ванга изгонила Петя Буюклиева от дома си!
  • Новини

Шок: Ванга изгонила Петя Буюклиева от дома си!

Иван Димитров Пешев февруари 17, 2024
sdblkfdskbfdbkgfblkgf.png

Петя е много чувствителна. Попива като лакмус енергиите около себе си, това е, което я изкарва от равновесие. Всъщност тя е един много изстрадал човек, минал през изпитания, за които никой дори и не предполага. Колкото и да прозвучи невероятно за някои хора, но Петя не е човек, който преиграва в живота. Вкъщи тя е като едно слънце – иска навсякъде, ако може, да огрее. Тя е и звездата в кухнята. За мен Петя е един достоен човек и таланта, който го има, аз го държа на пиедестал, споделя Тони Георгиев, съпругът на Петя Буюклиева. Двамата са заедно от цели 33 години, в които са минали през редица тежки изпитания.

От самото начало на кариерата си Петя е много ощетявана, минала е през ситуации, на които не е давала гласност, разказва той.

Петя е родена в Асеновград, една сутрин, пътувайки към училище, където учи пиано, се простудява и развива т.нар. фациалис (възпаление и парализа на лицевия нерв). Бори се докрай да се възстанови и с много упоритост и молитви успява. И съдбата я възнаграждава. Явявайки се на прослушване при импресариите от „Госконцерт Москва”, е одобрена за концертно турне заедно с Катя Филипова и оркестър „София”.

Лили Иванова я кани да открива концертите й. Така още като студентка тя се озовава на голямата сцена и прави над 400 концерта

 

Със съпруга си Петя се запознава в Консерваторията. Парите, с които разполагат, влагат в озвучителна апаратура. Мечтаят за собствена рок група и създават бандата „Реланс”. След поредния гаф с един пианист решават, че Петя трябва да прави самостоятелна кариера. „Златният Орфей” става трамплин към певческата й кариера. Тя се превръща в състезателния кон на България, обикаля всички фестивали в соцрепубликите.

Това й коства голямо напрежение и отговорност. Мнозина си спомнят взривяващия ефект, който постига в Хавана, публиката става на крака от началото на песента на Дженифър Холидей, която тя изпълнява.

„Петя получи четири от петте награди, връчени на фестивала. Живеехме на колела. В хотелите се чувствахме у дома, а вкъщи като на хотел. Така минаха 10 години, споделя личната си болка Тони.

Въпреки големите успехи обаче Петя не беше щастлива. Липсваше й детенцето, което да я посреща на прага

В този период тя направи два спонтанни аборта. И двата бяха след продължителни самолетни полети. След тази трагедия за нас взехме решение да отидем при Ванга. При срещата Петя вибрираше, чакайки да чуе присъдата си, но майка

Ванга беше лаконична: „Нищо ти няма… сопри се, ке родиш”.

Петя се успокои. Любопитното е, че по това време нямахме още църковен брак и когато го сключихме, година след това Петя забременя. На 11-ата година от брака ни се роди Тони. Никога не я бях виждал толкова щастлива. Но животът ни подложи на следващото изпитание.

По това време банката, в която държахме спестяванията си, беше пред фалит

Това беше стрес при мисълта, че може да загубим всичките си спестени пари. Петя запази самообладание, направи всичко възможно да открие точните хора и успя. Понеже банковата система не беше сигурна, ние вложихме тези пари в строежа на жилищна сграда през 1998 г. Оказа се строителна пирамида. Стана ясно, че фирмата е фалирала, а собственика го „самоубиха”. Настана паника, защото нямахме нотариално заверени документи. Петя пак успя в последния момент да уреди документите. Това се случи.

И когато не се виждаше никаква светлина в края на тунела, Петя реши да поднови фестивалната си дейност. За един месец успя да спечели Гран при в Ел Ей на шампионат по изкуствата, първото Гран при за България в Македония на фестивала „Макфест”, първа награда в Памуккале в Турция. Другото хубаво нещо, което се случи в този период, беше повторното й забременяване. Винаги сме искали да имаме две деца, но уви, радостта ни беше кратка. При автомобилна катастрофа нелепо загина майка й.

Петя не можа да го преживее и загуби детето.

За първи път изпадна в огромно отчаяние. Няма нищо по-страшно от неочакваната и внезапна смърт

В неделя си говорим как ще празнуваме семеен юбилей, а в понеделник, след телефонно обаждане, видях как Петя се срина на земята. Бащата на виновното непълнолетно момиче, извършило катастрофата, беше влиятелен бизнесмен в Асеновград. Опитаха се всячески да потулят случая, но Петя каза: „Няма да позволя майка ми да се обърне в гроба! Трябва да има възмездие!”. Взе нещата в ръце и ги изведе докрай. Адвокатът ни попита Петя: „Искаш ли да вкараме момичето за една година в затвора”, но тя не се съгласи

– знаеше, че на това момиче му предстоеше да учи в чужбина, искаше само истината да възтържествува. През този период обикаляхме от манастир на манастир и се молихме за покой на душата на майка й. За пореден път Петя намери сили да се изправи в името на нашия син, който имаше нужда от нас.

В нейния живот до момента нищо не е получено даром, всичко е резултат от много работа.

Истината за Петя е, че тя е първична, искрена и на моменти дори не осъзнава какво точно е казала и как то е прозвучало. Тя драсва клечката бързо, а след 5 минути вече нищо й няма. Всичко прощава и всичко забравя. Има добро сърце.

 

Ванга изгонила Петя Буюклиева от дома си!

Пророчицата отказала да приеме певицата, обидена от действията й. Това се случило малко преди смъртта на Ванга, а изпълнителката и до днес не може да си прости за случилото се по време на последната им среща и нейните действия преди това.

Всъщност двете се виждат точно три пъти, като злополучната среща е третата и последната. Пророчицата помогнала на певицата да се сдобие с дете след дълги години неуспешни опити. За пръв път Петя Буюклиева посещава Ванга през 1992 г., след като е направила два спонтанни аборта и е отчаяна, че не може да си роди дете десет години. Тогава Ванга й казва, че ще роди, и й заръчва да изпее песен за нея. Едва две години по-късно обаче Буюклиева спазва обещанието си и записва песен, посветена на гадателката от Рупите.

Тогава е и втората среща между двете, когато Ванга благославя звездата и тя действително най-накрая се сдобива с дълго чакания син, когото кръщава на съпруга си Тони. Петя обаче забравя на кого дължи щастието си и не завежда детето си за благословия при Ванга, както е поръчала пророчицата. За нея се сеща едва години по-късно, когато Ванга вече е заболяла и е на легло. Тогава отива за трети път в Рупите, но посещението й не преминава добре. Обидената пророчица я изгонва от дома си, а Петя и до ден днешен не може да си прости, че я е наранила с пренебрежението си.

Паулина БОЯНОВА

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На 17 февруари събота имен ден имат 10 божествени български имена
Next: Ето какво прави баба ми, за да запазва хляба по-дълго време и да не мухлясва

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Най-накрая! Началникът на отбраната на България каза откъде идват дроновете убийци
  • Предупредих Слави стотици пъти! „Червенкова проговори за Еюп Темиз: Отправи тежки въпроси към Ния Темиз. Вижте повече.
  • От България Турция предупреди и Русия, и Украйна: Не минавайте червените ни линии! Имаме целия капацитет да действаме
  • Току що нови разкрития! Морската битка край българския бряг: Дрон е взривен с бойна стрелба
  • Лора Крумова след съдебното решение относно убиеца на водещия: Това дело беше второто убийство на Милен
  • Легендарната треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева, известна с подкрепата си за Румен Радев и с публичните си позиции в защита на Русия
  • Илияна Йотова осъди постъпката на службата и поиска оставката на началника на НСО генерал-майор Емил Тонев.
  • В БСП искат оставките на Зарков и Таков! Социалистите бесни заради слабата кампания, искали силни лидери за местните избори догодина
  • Методи Савов е жива легенда на българския алпинизъм
  • Чалга звездата призна, че поддържа приятелски отношения с почти всички свои бивши – а с настоящия съпруг на едната дори работят заедно в общ бизнес.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.