Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Клиент на мобилен оператор прекрати предсрочно договора си, получи заплашителен есемес
  • Новини

Клиент на мобилен оператор прекрати предсрочно договора си, получи заплашителен есемес

Иван Димитров Пешев февруари 18, 2024
sdfvdsfvdhdfgjgfjhg.png

Омбудсманът на Пловдив Борислав Стаматов представи своя отчет на дейността си като обществен посредник на територията
на община Пловдив през изминалата 2023 година. Ето един от най-интересните казуси,
постъпили в институцията:

 

„Бивш абонат на мобилен оператор изказа своите притеснения за това, че след като
е преподписал своя договор, който включва няколко абонамента, след около 2 месеца
операторът самоволно е променил месечната такса на всички телефони с по няколко
лева в повече.

 

Афектиран от това, той е решил да прекрати предсрочно договора си и да сключи
нов с друг оператор, който предлага много по-добри условия. Разбира се, за тези
си действия му е начислена наказателна такса. Считайки, че тази такса може да
бъде разсрочена във времето, без това да е договорено, той започва да внася само
по 20 лева на месец за погасяването й.

 

След около година и половина операторът решава, че това не е в негов интерес
и е изпратил предупредителен есемес, с който гражданинът бива подканен да заплати
остатъка от цялото си задължение, иначе той ще бъде даден на съд и ЧСИ.

 

Изплашен от съдържанието на sms-а, гражданинът заплаща цялата сума наведнъж,
но е поискал да му се издаде някакъв документ, с който да се отрази липсата на
задължения. За него не беше ясно точно от кого е получен въпросният sms – от оператора,
от коректорската фирма или от ЧСИ. Той ни предостави и кореспонденция по електронна
поща, която е водил с оператора. Изпитваше сериозно съмнение, че въпреки че в
пряк текст в пощата си той е получил информация, че задължението е погасено напълно,
се допускаше вероятността дългът да е продаден на коректорска фирма.

 

По този начин той наистина нямаше да има задължения към оператора, но тогава
би могъл да има такъв към събирач на дългове. Нашето първоначално проучване достигна
до информацията, че номерът, от който е получен есемесът, представлява споделен
кратък номер, от който се изпращат кратки безплатни съобщения, доста често с рекламна
цел.

 

Според нас беше ясно, че задължението беше заплатено напълно, но за сигурност
на гражданина чрез официално писмо ще поискаме потвърждение от съответния оператор,
нещо, което тепърва предстои, защото писменият сигнал пристигна при нас в края
на 2023 година, а гражданинът успя да дойде при нас, за да изложи случая лично,
на което той особено държеше, в края на месец януари 2024 г.“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На 51 години си отиде голям български ресторантьор и спонсор на футбола
Next: Как да подрежете мушкатото през МАРТ, за да цъфти богато и с обилни цветове

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.