Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стикерът за гражданска отговорност остава в историята
  • Новини

Стикерът за гражданска отговорност остава в историята

Иван Димитров Пешев февруари 19, 2024
sdfvdsfvfdsvfdhgfjgjhg.png

Всякакви стикери, които не са въведени със закон, трябва моментално да изчезнат от предните стъкла на автомобилите, заяви депутатът Божидар Божанов

Войната срещу стикерите по предното стъкло на автомобила съвсем скоро ще вземе нова жертва – този за гражданска отговорност. За това информира „Телеграф“ , позовавайки се на депутати от ресорната парламентарна комисия, която предстои скоро да гледа на второ четене промени в Закона за движението по пътищата, които пращат зелените лепенки в историята. Мотивите са улеснение на гражданите и намаляване на разходите им на пари и време.

Разлепяне
До разлепването на стикерите се стига след постепенната дигитализация на системите за движение по пътищата у нас и прозрението на депутатите, че както служителите на Пътна полиция, така и умните съвременни камери могат за секунда да проверят в база данни дали за дадено МПС е платена застрахователната полица.

 

По тази причина сред промените е и отпадането на задължението водачите да носят със себе си оригинал или копие на „Гражданска отговорност“. Такова обаче трябва да се носи в чужбина, където властите нямат достъп до българските бази данни.

Сложно
За разлика от стикера за застраховка отърваването от стикера за технически преглед или т.нар. екостикер ще се окаже по-сложна задача.

 

„Причината е, че според много колеги той е ключов за предотвратяването на фиктивните технически прегледи и по тази причина вероятно ще се запази. Целта е обаче да не бъде на стъклото, а под предния капак или на профила на шофьорската врата“, обясни за „Телеграф“ депутатът от ПП-ДБ Божидар Божанов.

 

По негово предложение в закона ще бъде записано, че всякакви стикери, които не са въведени със закон, трябва моментално да изчезнат от предните стъкла на автомобилите. Това обхваща например всички стикери, създадени чрез заповеди и наредби на институции, сред които министерства, държавни предприятия и общини.

Промените се очаква да се гледат в пакет с тези, въвеждащи камерите на пътната агенция като средства за засичане на средна скорост с административно-наказателна цел.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Астрологът д-р Светла Балтова изуми с прогноза за 2024: Бог ще слезе на Земята!
Next: Синоптикът Василковски ни остави без думи: Задава се нещо необичайно и нетипично

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.