Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нова евтина далавера в Одрин, българите пощуряха
  • Новини

Нова евтина далавера в Одрин, българите пощуряха

Иван Димитров Пешев февруари 19, 2024
sdfvsdfvfgdhgfjgjghj.png

В Одрин бе актуализирана програма за издаване на „сертификат за акредитация“ на сервизи, които ще извършват квалифициран ремонт на превозни средства и подмяна на резервни части на превозни средства и селскостопански машини от България и Гърция, пише Марица бг. 

Регионалният директор на митниците и външната търговия на Тракия Нихат Къник отбеляза, че кандидатстването за сертификата е възможно само за Одрин, и се осъществява с разрешението на Министерството на търговията в Анкара.

 

Подобно приложение за „сертификат за акредитация“, бе въведено в Одрин още през 2013 г., като промишлените търговци, занимаващи се с ремонт на превозни средства в града, получиха възможност да ремонтират официално превозни средства и резервни части, идващи от съседни страни.

Тази година беше направено важно допълнение на тази програма, което ще я направи много по-достъпна за желаещите да ползват подобна услуга в Турция.

В последно време мобилността на българските и гръцките туристи се увеличи. Поради високата инфлация в Турция и по-евтината работна ръка, услугите са много по-изгодни отколкото в съседните страни, споделят турски специалисти.

Броят на техниците в Одрин, които искат да получат документ, също се увеличи тази година.

На среща, организирана съвместно от Одринската търговско-промишлена палата (ETSO) и Регионалната дирекция за митници и външна търговия на Тракия, търговците бяха информирани за начина на получаване на сертификат за акредитация и новите условия за него. Президентът на ETSO Сезай Ирмак, регионалният мениджър на митниците и външната търговия на Тракия Нихат Киник, митнически персонал и представители на търговци присъстваха на срещата, проведена в сградата на ETSO.

Ирмак обяви: „От няколко месеца получаваме оплаквания от търговци и автотехници, за проблеми с митницата, касаещи превозни средства, идващи от съседни страни за ремонт.

Проучихме този проблем и проведохме среща с директора на митниците в Одрин. Научих, че е имало предишно споразумение по този въпрос. Направихме оценка заедно. И открихме, че тук има много неясноти и решихме да ги разрешим заедно.

Ние ще издадем акредитация сертификат на автотехници, когато изпълнят определени условия за качество. След това им даваме гаранционно писмо, което се представя в митническата администрация. Ако има някакъв проблем в минтицата, ние сме техен гарант. Така търговците печелят пари, клиентите ще са доволни и ние ще се радваме изпълним своя дълг“, заключи той.

Регионалният директор на митниците и външната търговия на Тракия Нихат Киник заяви: „Новото в споразумението тази година е, че даваме 15-дневен период за ремонт на чуждестранните превозни средства в обхвата на приложението.

Тази програма е в сила единствено за промишлени търговци в Одрин, за да печелят чуждестранна валута за нашата страна, като ремонтират превозни средства, селскостопански машини и части, на клиенти идващи от съседни страни, Гърция, България и близките балкански страни.

С това приложение търговска камара дава гаранция, че даден сервиз базиран в Одрин ще ремонтира превозното средство дошло от чужбина, в рамките на 15 дни.

Ако въпросното превозно средство напусне Турция до 15 дни, създаденото при влизане в Турция досие ще бъде затворено безпроблемно. Нашите търговци трябва да бъдат внимателни и педантични и да се стремят тази система да работи добре“, заключи той.

Материалът Нова евтина далавера в Одрин, българите пощуряха е публикуван за пръв път на Action-NewsBG.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Как се режат розите – пълно ръководство! Направете им пролетна прическа и през лятото ще ги раздавате
Next: Свинско месо от нова хибридна порода скоро тръгва по магазините у нас

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.