Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зрителите бесни на БТВ: Искат връщане на Кой да знае?
  • Новини

Зрителите бесни на БТВ: Искат връщане на Кой да знае?

Иван Димитров Пешев февруари 19, 2024
sdfvfkbkfgbkgfkbgf.png

Зрителите останаха много разочаровани от спирането на куизното шоу „Кой да знае?“.
За кратко време то се превърна в едно от най-любимите и забавно предавания в родния
ефир. Макар в началото да бе посрещнато с голяма доза скептицизъм, брилянтните
актьори Милица Гладнишка, Александър Кадиев и Христо Пъдев успяха много бързо
да променят това мнение.

 

Тръгна малко плахо и сковано, отнесе много критики, най-вече заради водещия,
но пък завърши с фойерверки. „Кой да знае?“ беше като подгряваща „група“ за всички
риалити формати, които стартират тази седмица.

 

 

 

Защо спирате това прекрасно предаване. С нетърпение чакахме да стане 20ч и да
го гледаме с най-голямо удоволствие.

 

Моля ви за следващия сезон да не нагласяте нарочно резултатите, така че все да
са почти на равно и в последния момент да се обърнат за сметка на отборът, който
губи и други такива плоски номера. Иначе Милица е много чаровна и очевидно знае
доста, дори когато натиска грешен бутон.

 

 

Жалко , че свърши ! На мен ми харесваше, хем забавно, хем се научаваха доста
любопитни и интересни неща!

Много забавно и развлекателно предаване! Толкова ми е приятно и разтоварващо
като Ви гледам! Много съжалявам, че го спирате и го замествате с „Денсинг старс“.
Предаване, което не харесвам особено!

 

Страхотен екип ❤️! Забавлявах се искрено, а не бях гледала телевизия от години!
Дано има продължение и непременно с Милица и Пъдев! Рядко добра комбинация!

Дано да има 2 сезон много интересно предаване!

Едно от най-забавните, най- свежите и интересни формати ! Поздравления за прекрасните
Милица,Христо и Сашо! Ще ни липсват! Дано има продължение!!!

 

 

 

Дори самият Сашо Кадиев не е наясно, дали това шоу ще продължи.

Това беше „Кой да знае“ за днес и за едно известно време напред. Бъдете с нас
и следващият път, когато и да е това. Защото просто наистина се забавлявахме.
Аз бях и все още съм Сашо Кадиев. Благодаря на нашите капитани и на публиката.
Без вас научаването на толкова безсмислени знания нямаше да е толкова приятно.
До скоро! Чао!

 

В последния епизод до Милица и Христо застанаха техните половинки – актьорът
и певец Иван Велчев и актрисата Цветина Петрова.

Последният победител в „Кой да знае?“ стана отбор „Пъдеви“.

 

Сашо Кадиев остава в ефира на БТВ, като ще бъде капитан на един от двата отбора
в новото предаване „Аз обичам България“, което стартира следващата седмица. „Скоро
ще почна даже да водя и новинарската емисия“, пошегува се на финала

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Край на магазините за левче: Ето каква ще бъде тяхната съдба!
Next: Баща на абитуриентка проплака от цените на роклите, за тези пари по-добре да ѝ купи една кола!

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.