Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Днес пускат най-дългия тунел в България
  • Новини

Днес пускат най-дългия тунел в България

Иван Димитров Пешев февруари 21, 2024
sdvkdfkbfkgbkfgbgfb.png

Днес ще бъде пуснато движението през тунел „Железница“ на АМ „Струма“. Съоръжението е с дължина около 2 км и е най-дългият пътен тунел, изграждан досега у нас. Заедно с отсечките преди и след него в експлоатация се въвеждат 5 км автомагистрален път.

Тунелът е с две отделни тръби за движение. Дължината на всяка е около 2 км.

Съоръжението е с всички системи за безопасност, енергоефективно осветление, вентилация, видеонаблюдение, пожароизвестяване, интелигентна система за управление на трафика, аварийни SOS кабини, електронна система за контрол на достъпа и т. н. Между тръбите има четири напречни връзки за пешеходци и още две за автомобили, по които ще могат да минават линейки, пожарни и други специализирани машини. В случай на пътен инцидент или затваряне на една от тръбите те ще се използват за безопасно извеждане на пътниците.

Изграден е и обслужващ път при южния портал на тунела откъм Симитли, площадка за хеликоптер, два моста над Суха река, подпорна стена и др.

Тунелът е изграден по нов австрийски метод.

При строителството му са вградени и четири икони на Св. „Иван Рилски“, каквито са традициите в тунелното строителство. Изображенията на светеца са поставени в началото и в края на двете тръби на съоръжението.

В момента светите изображения не са видими, тъй като са покрити при изграждането на вторичната облицовка на съоръжението. Поверието при вграждането на иконите е, че те пазят работниците при строителството на обекта, а след това и всички пътуващи.

АМ „Струма“ е първият инфраструктурен обект, на който е изградена хеликоптерна площадка. Съоръжението е с видеонаблюдение и всички необходими системи за сигурност и комуникация, пожароизвестяване и т. н., които са част от системите за безопасност на тунел „Железница“.

Отсечката след тунела е с дължина 1,4 км и по трасето ѝ са построени селскостопански подлез, подпорна и укрепителна стена, отводнителни съоръжения, изградени и реконструирани са инженерни мрежи и др. Проектът се съфинансира от Кохезионния фонд на Европейския съюз и националния бюджет чрез ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020 г.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: След няколко години редица жилища ще се превърнат в непродаваеми
Next: Българите зарязват Гърция заради Турция! Причината е смайваща

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.