Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слави побесня: Това е толкова абсурдно, че направо е…
  • Новини

Слави побесня: Това е толкова абсурдно, че направо е…

Иван Димитров Пешев февруари 21, 2024
sdfvfdsvfdhgfjjhgjhg.png

Лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов коментира последните трусове в сглобката броени дни преди ротацията и  предстоящото изказване на вицепремиера Мария Габриел. 

Както БЛИЦ съобщи, очаква се в 19 часа тази вечер Габриел да коментира всички актуални теми от вътрешнополитическия дневен ред на страната.

 

Ето какво написа по този повод Трифонов в профила си във Фейсбук:

Седя и чакам Мария Габриел. Какво ще каже в седем часа. Нещо като Мойсей, който ще донесе божиите заповеди. Това е толкова абсурдно, че направо е безумно. Щях да кажа и тъпо, но искам да съм възпитан. Ама истината е, че е адски тъпо.

Ние, уважаеми приятели, които сте зрители, участници и избиратели, сме свидетели на един срамен водевил. Всъщност, той е срамен и същевременно безсрамен. Тези, които дойдоха, за да изчегъртат другите, първоначално се събраха, а сега ще се избият пред очите ни, защото не могат да разделят държавата.

Тези, които дойдоха на власт, защото са “промяна”, сега заедно с другите, които трябваше да бъдат променени не могат да разделят властта. Все едно властта и държавата са баница, а те са гладни крадци. Само дето тази баница е България. Всички ние. Семействата ни. Мечтите ни. Очакванията ни. Надеждите ни. И всеки, който има власт, трябва да подхожда с уважение, морал и отговорност към всички нас.

Всъщност за какво се карат. Карат се как да разделят независимите регулаторни органи. Забележете – независимите. Такива би трябвало да са по закон. Независими. А те, като на една селска сергия, се опитват да си ги поделят между техните партии. Нагъл политически пазарлък.

Това, уважаеми сънародници, е чиста политическа корупция. Явна политическа корупция. Открита политическа корупция. Политици назначават техни хора в държавни институции, за да могат да крадат безнаказано. Това е.

Но нека видим какво ще каже Мария Мойсей Габриел в седем часа. Дали ще каже, че късат тази гнусна сглобка, защото така е решил Бойко Борисов, или ще продължат любовната игра, защото властта и облагите от нея са по-важни. Аз лично залагам на второто.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Готвят промени: Късаш договора на секундата, ако мобилните оператори вдигнат цената
Next: Магазинер от Одрин: Тълпи българи заливат пазара, изкупуват всичко, лирата пак се срина

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.