Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Правителството зарадва всички семейства с ученици с тези новини
  • Новини

Правителството зарадва всички семейства с ученици с тези новини

Иван Димитров Пешев февруари 22, 2024
dfbgfgdbgfjghjkjh.png

Правителството одобри 93 163 066 лева за закупуване на познавателни книжки, учебници, електронно четими учебници, учебни комплекти и учебни помагала за учениците от I до XII клас в общинските детски градини и училища за 2024 година. Това съобщават от пресцентъра на МС.

За първи път безплатни учебници се осигуряват и за учениците от VIII до XII клас. Досега такива получаваха учениците от I до VII клас. Така за следващата учебна година безплатни учебници и учебни комплекти по общообразователните учебни предмети ще получат всички ученици от I до XII клас.

Ще бъдат отпуснати средства и за брайлиране на учебници за учениците с нарушено зрение от I до XII клас, както и за закупуване на учебни комплекти по специалните предмети за учениците с увреден слух.

Средствата ще бъдат разпределени въз основа на броя на децата и учениците в нея, подаден от Националната електронна информационна система за предучилищното и училищното образование към февруари 2024 г.

За поредна година стотици възпитаници на учебни заведения от Враца ще участват в зимния спортно-туристически празник, организиран от местната администрация.

До момента своето участие са потвърдили над 100 ученици от града, съобщиха от общината.

Събитието ще се проведе на 24 февруари от 11:00 часа в местността „Учителски колонии“.

Програмата на състезанието включва дисциплините: крос, щафета и теглене на въже, предназначени за ученици от I до XII клас.

Геотехмин Геотехмин, Елаците-Мед и Сдружение „Арлекин“ продължават проекта „Да направим филм“ 

ООД, Елаците-Мед АД и Сдружение „Арлекин“ продължават партньорството в проекта „Да направим филм“. След успешната реализация на проекта през 2023 г., в който децата от община Етрополе представиха видеа за основни професии в минната индустрия, тази година фокусът ще бъде върху професиите от дуалната форма на обучение. За тях ще бъдат направени три късометражни филма.

Ученици от ПГ „Тодор Пеев“ заедно, със своите ментори от Елаците-Мед, ще разкажат в кадър за професиите монтьор на транспортна техника, оператор на автогрейдер и оператор на багер. Отговорните роли на режисьор, сценарист, оператор и монтажист са поверени на децата от СУ „Христо Ясенов“. 25 деца от двете училища вече започнаха практическите обучения в Комплекс „Етрополия“.

Десислава Найденова – директор на  ПГ „Тодор Пеев“ представи екипа, който ще създаде кинолентите и сподели, че тази година, за пръв път в рудник в Елаците-Мед децата ще проведат учебна практика на територията на комплекса.

„Убедена съм, че и тази година ви предстоят още предизвикателства. Пожелавам успех и на тазгодишните ви начинания и дано да имате следващи проекти, в които да се включим“, сподели Мила Манчева, директор на СУ „Христо Ясенов“.

По време на първото обучение преподавателите от НАТФИЗ доц. Юрий Дачев и д-р Росица Младенова и оператора от БНТ Олег Жаблянов, помогнаха на учениците в първите им стъпи в колективната работа над филма. Запознаха ги с основите на писането на сценарий, операторското майсторство и поведението пред камера.

Г-жа Яна Бенчева главен график в БНТ представи най-съвременните софтуери за графичен дизайн и постпродукция и демонстрира, как изкуственият интелект улеснява работата при създаването на един филм.

Вдъхновението от „Да направим филм“ мотивира Венцислав Павлов ученик по специалността Пътностроителна техника в ПГ „Тодор Пеев“ и той вече няма търпение да зададе въпросите си към специалистите в Елаците-Мед АД. Към проекта тръгва с положителни емоции и очаква са се пребори с някои от страховете си като например да говори пред камера. „Искам да се запозная с нови хора и да науча нещо ново“, сподели Венцислав.

Християн Василев от СУ „Христо Ясенов“, който за втори път участва в инициативата като оператор, сподели, че тази година очаква да е още по-забавно. Радостен е, че с екипа от „Да направим филм“ са създали нова кинолента, представяща коледното тържество в тяхното училище. Филмът се състезава за награда в конкурс организиран от първата детска интернет телевизия „Аз мога, аз знам“.

В началото на месец март предстоят обучения в ПГ „Златица“ за участниците от района на Средногорието.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всички да прочетат тази новина, ако ще дават или взимат жилище под наем
Next: Още не е започнал, а вече се знае коя ще е победителката в Ергенът 3! Внимание – изненада!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.