Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Помните ли Сашко от Перник? Оказа се, че е гений в една област, освен в рисуването
  • Новини

Помните ли Сашко от Перник? Оказа се, че е гений в една област, освен в рисуването

Иван Димитров Пешев февруари 22, 2024
svdfvdfdhbgfjgfjgh.png

Сигурно си спомняте малкия Сашко от Перник , когото цяла България издирваше преди две години. Момчето, което е с диагноза аутизъм, в момента изглежда прекрасно и се повлиява много добре от проведеното лечение със стволови клетки.

След вливките на стволови клетки в Сърбия състоянието на Сашко значително се подобри.

Момчето разбира всички, обслужва се сам и е започнал да решава сложни математически задачи за секунди.

Това разказа пред „България Днес“ Александър Цветанов, бащата на 12-годишния Сашко. Освен в математиката, Сашко проявява огромен талант и в рисуването – той дори имаше изложба с негови картини малко след като бе намерен жив и здрав от спасителите.

Александър е дете с аутизъм, което изчезна на 11 ноември 2022 г. по време на разходка с баща си в планинската местност Голо бърдо. Много специалисти и доброволци се стекоха на помощ да намерят изчезналото момче. Към операцията бяха включени дори ясновидци и екстрасенси. В безизходицата си бащата на Сашко обяви награда от 100 хиляди лева за намирането му. След тежко и изтощително търсене Сашко бе открит жив и здрав 9 дни след изчезването си по средата на дере в планината. Момчето отдавна влезе в нормалния си ритъм на живот и у дома почти не се сещат за кошмара, който преживяха покрай загадъчното му изчезване.

Сашко Перник на 12
12-годишното момче обича разходките

След като бива намерен, бащата на момчето дава всичко от себе си, за да може Сашко да подобри състоянието си. Баба му Анна Алексова също е неотлъчно до внука си и много помага за грижите. Жената 30 години е била детска учителка, а сега се е отдала на обучението и възпитаването на внука си. Александър-старши научава за иновативна процедура в Нови Сад, Сърбия. Терапията представлява вливки на стволови клетки, които се изтеглят от костния мозък на таза на Сашко и се вкарват в спиналната артерия на гръбначния стълб на детето.

Сашко от Перник
Сашко има ново увлечение

„Процедурите ми костваха 50 хиляди лева, но като родител съм длъжен да направя всичко възможно детето ми да се лекува. За щастие вливките имаха много добър ефект и състоянието на Сашко значително се подобри. Той много добре ме разбира, приготвя си сам багажа за плуване, облича се и се самообслужва. Доволен съм! Не мога да кажа, че говори свободно, но разбира 100 процента и може да се оправя самичък“, разказа Цветанов.

Сашко с баба си
Александър с баба си Анна

Развълнуваният баща сподели, че Сашко е много по-осъзнат, има желание да ходи на училище, да пише и да чете.

„По време на грипната ваканция правехме диктовки по вайбър и той пишеше по 3-4 страници без проблем. Открих и таланта му да решава светкавично, за по-малко от секунда задачи с трицифрени числа. Сашко буквално знае отговора веднага след като задачата е поставена“ – с гордост разказа родителят.

Оказва се, че състоянието на момчето дотолкова се подобрило, че Сашко постигнал значителни успехи в плуването и през май месец ще участва в състезание по водния спорт.

„Освен с плуването синът ми има още нови картини, които надявам се скоро да можем да презентираме в трета самостоятелна изложба. Открих, че Сашко обича и да кара шейни, та освен всекидневните разходки, които правим, добавихме още едно увлечение във всекидневието си“, разказа Александър.

Continue Reading

Previous: Ето как да ускорим интернета, без да плащаме повече: 5 работещи трика
Next: Банкерката Милена задигна близо половин милион от клиент, ето схемата

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.