Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето рецептата за прочутото Турско газирано тесто – от него стават чудо-мекици и питки
  • Новини

Ето рецептата за прочутото Турско газирано тесто – от него стават чудо-мекици и питки

Иван Димитров Пешев февруари 23, 2024
tesddfgvdfgfdhgfhgf.png

Не е тайна, че турските печива са истински шедьоври! Меки, въздушни, ароматни и вкусни.

Когато турските жени пекат питки или хлебчета, ароматът витае по всички улици е просто несравним. И всяка от тях прави онова специално турско тесто с газирана вода. Каквото и да приготвите от него, става несравнимо! Изненадайте семейството си и вие, като приготвите уникалното турско тесто:

 

урско тесто с газирана вода

Продукти:

брашно – 6 чаши
суха мая – 7 грама
топло мляко – 1 чаша
газирана минерална вода – 1 чаша
растително масло – 1 чаша
сол – 1 супена лъжица
захар – 2-4 супени лъжици

Приготвяне:

Пресейте брашното и добавете сухата мая към него, разбъркайте. Смесете топлото мляко, растителното масло и газираната вода. Добавете сол и захар.

Сега добавете брашното и замесете тесто. Покрийте тестото със стреч фолио или кърпа и оставете на топло място за 1 час.

турско тесто

След час тестото трябва да втаса. Ако няма да печете веднага, можете да го приберете в плик и да го пъхнете в хладилника за 3-4 дни. Тестото се съхранява перфектно и не губи свойствата си.

изделия от турско тесто

Приятен апетит на всички! Нека винаги да е вкусно във вашата кухня!

 

Тесто за мекици със сода (газирана вода), което набъбва бързо и става пухкаво до неузнаваемост. Турските печива изобщо не са за подценяване, даже обратното. След половин век робство, много от техниките са заимствани от Османската империя, а преди това от Византийската империя. Прабългарите са били конен народ, който се е прехранвал предимно с месо. Варенето и правене на тесто е било прието от Византия, а много други техники от Турция.

Тесто за мекици с газирана вода по турски

Днес ще ви представим как се прави тесто за мекици по турска рецепта, която е лесна и става бързо, за всеки желаещ да се наслади на този вариант.

Продукти за тестото със сода

След като го замесите ви остава само да изпържите и поднесете със сирене, кисело мляко или подсладени, както ви е най-сладко. А ето и необходимите съставки:

  • 125 мл. газирана вода;
  • 125 мл. топло прясно мляко;
  • 550 г брашно;
  • две яйца;
  • 1 пакетче суха мая;
  • 50-60 мл. мазнина (растително олио);
  • 2 ч.л. захар;
  • 1 ч. л. сол.

Как се прави тесто за мекици с мая и сода по турски

В голяма купа разтворете сухата мая в половината от брашното и добавете захарта, солта като разбъркате добре.

След това правите кладенче, в което прибавяте затопленото мляко, газираната  вода (на стайна температура), олиото и счупвате двете яйца.

Бъркате добре, докато се омеси всичко, до получаването на хомогенна каша и добавяте останалото брашно.

След това, поръсвате брашно на плота и слагате сместа, като замесвате с още мъничко брашно докато получите добро на вид и еластично тесто.

Остава само да го ставите на втаса на топло за половин час и да го използвате по предназначение. Правили сме мекици, които стават фантастично пухкави, както и блат за пица.

Предлагаме ви още един вариант за тесто, но този път  козуначено тесто, от което се получават страхотни пионерски мекици.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чистя и най-мръсната фурна точно за 10 минути без грам усилия! Супер трик за всяка домакиня
Next: Само 1 лъжица и Макдоналдс ряпа да яде! Чудно хрупкави пържени картофи – ето тайната:

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.