Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как се мият чиниите в Германия – в началото и аз не повярвах, но е истина!
  • Новини

Как се мият чиниите в Германия – в началото и аз не повярвах, но е истина!

Иван Димитров Пешев февруари 25, 2024
sdfbvdsbgfdjgfjgjgh.png

Какво трябва да знаете за германците? Повечето от тях са педантични, имат добре определен план и безупречен ред в къщата. В тази част на Европа всичко е планирано до най-малкия детайл: от времето за хранене до сортирането на боклука. И това изобщо не е стереотип! Въпреки това ще бъдете много изненадани, когато разберете  как се мият чинии в Германия .

Нека започнем с факта, че съдовете не се мият на ръка почти никъде: съдомиялни машини има в повечето къщи и дори общежития. Но ако съдомиялната е счупена или изобщо липсва по някаква причина, можете да станете свидетели на интересен феномен .

Как немците мият чинии?

 

Преди да се изненадаме, нека си спомним как е обичайно при нас: всяка чиния и вилица се търкат със сапун отделно и след това се изплакват отделно. Понякога дори няколко пъти! И дори вече чисти, но сухи съдове, отново изплакваме преди употреба – ей така, за всеки случай. Всичко се дължи на факта, че сме чували за опасностите от миялните препарати и се опитваме да сведем до минимум тяхното навлизане в храната.

По неофициални данни средностатистическият човек изяжда около чаша течен препарат за чинии на година. Много, нали? Доста често домакинските химикали са склонни да се натрупват в тялото. И също така да му повлияят негативно.

 

Ефектът от препаратите за миене на чинии

  • намаляват имунитета
  • нарушават функцията на храносмилателния тракт
  • провокират алергични реакции
  • добавки като повърхностноактивни вещества разрушават бъбречната тъкан
  • на първо място страда кожата на ръцете – представете си какво причинява сапунът на тялото отвътре

Затова сме свикнали да изплакваме всичко старателно. В Германия обаче ситуацията е напълно противоположна. Германците, при липса на съдомиялна машина, пълнят мивката с вода и добавят препарат към нея. След това всички съдове се измиват в тази сапунена вода. И после какво?

 

След това оставят чиниите, чашите и вилиците направо от мивката да изсъхнат върху кърпа. Или подсушават съдовете. Жителите на Германия коментират този подход към почистването по следния начин: върху чиниите остава много малко сапун, а прекомерната употреба на вода е пагубна за нашата планета. Освен това не е евтино.

Германците са много щателни по отношение на опазването на околната среда, така че се опитват да използват ресурсите икономично. Малко вероятно е обаче подобен подход да се нарече полезен за здравето. А вие какво мислите?

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Неочаквано се увеличава пенсията на хиляди българи
Next: Разкриха от какво месо правят колбасите и кои са единствените магазини с прясно свинско

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.