Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Обявиха пенсията на Лили Иванова: Примата затвори завинаги устите на критиците си
  • Новини

Обявиха пенсията на Лили Иванова: Примата затвори завинаги устите на критиците си

Иван Димитров Пешев февруари 25, 2024
bfdbfgbkdnkkghnkhg.png

За Лили Иванова се знае, че е дълбоко вярващ човек, който никак не обича да показва чувствата и пристрастията си.

В редките си интервюта естрадната прмадона казва, че има хора и семейства, на които помага, но смята за ненужно да говори за това. Наблюдателни посетители на Самоковския девически манастир „Покров Богородичен” пък от години твърдят, че това е любимият храм на певицата и място, където тя обича да се усамотява и да се отърсва от ежедневната суета.

Не е тайна, че Лили дарява пенсията си на женската обител в Самоков. До края на миналата година Примата взима по-малко от 300 лева пари за старост, които редовно препраща към монахините. Но от ноември 2019-та с решение на Народното събрание пенсията й рязко е увеличена със 700 лева като творец с големи заслуги за България. Неизвестно остава дали новият размер отива целият за манастира в Самоков, пише „Уикенд“.

Добре известно е обаче както в Самоков, така и в цяла България, че Лили Иванова дарява средствата за изографисване в църквата на манастира на библейската сцена, при която Исус Христос влиза в Йерусалим на Цветница – именният ден на звездата. Стенописът се намира от ляво на входа и добре хармонира с цялостната украса на църквата, която е дело на един от най-забележителните родни иконописци от Възраждането до днес като Захари Зограф, роден и учил се на творчество в Самоков.

В църквата на манастира „Покров Богородичен” в рилското градче има и красива иконопис на Богородица Живоносен източник.

Голямата фреска се намира високо от лявата страна на храма близо до входната врата. Цветовете са ярки и явно са сравнително нови – малко опушени са от дима на свещите и тамяна. Личи и ръката на талантлив иконописец. Най-долу на стенописа с бели букви през цялото платно е написано „Дар от Лили Иванова в памет на майка й Мария”.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Акo оставите eднo дeнoнoщиe чaшa вoдa cъc coл и oцeт, в дoмa ви щe нacтъпят cтрaхoтни прoмeни
Next: Нинова обяви голяма новина след Националния съвет на БСП

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.