Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сбогом, ЧЕЗ! 10 бона струва да си направиш домашна електроцентрала
  • Новини

Сбогом, ЧЕЗ! 10 бона струва да си направиш домашна електроцентрала

Иван Димитров Пешев февруари 26, 2024
vsdfvsfdgdfhgfjghjhg.png

Енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) ще струва около 10 000 лева. С такава домашна централа казваме сбогом на енергоразпределителните дружества като ЧЕЗ, например.

 

“Чудото е, че най-накрая махнаха една административна пречка – да искаш разрешение за инсталация”, това заяви предприемачът Красимир Стойчев пред “ЕвроДикоФ” по отношение на решението на правителството да облекчи процедурата за придобиване на ВЕИ за лично ползване.

“Проект от 1 до 5 мегавата трябва пак да се съгласува с общината”, продължи той и подчерта, че това ще засяга основно големите фирмии и компании, а законът е основно в полза на домакинствата.

 

“Това е първото разумно решение в енергетиката за последните 15 години”, категоричен беше предприемачът. “Инсталации до 1 мегават няма да създават вече тези грижи”, каза Стойчев.

“Около 1 млн. лв. 1 мегават фотоволтаици. 1 мегават качествена батерия ще струва около 500-600 хил. лв. За семейство една инсталация няма да струва повече от 10 000 хил лв., което ще се изплати за 3-4 години, а после си свободен като птичка”, продължи той.

 

“Новата ситуация е прекрасна, но има един ключов елемент. Има много различни панели, които са евтини, нелегални, внесени втора ръка. Няма грам регулация на тема какво се предлага на пазара. Много ме е страх, че много хора ще си купуват от фирма еднодневки. Това за фирмите до 5 мегавата е прекрасно”, категоричен беше бизнесменът.

 

“Втората стъпка е да махнат субсидиите за консумацията на ток от генерирани фотоволтаични инсталации. Да се субсидира инсталирането и да се приеме закон за енергийно бедните”, завърши Красимир Стойчев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сашо Кадиев пак се уреди! Отново ще бъде на екран
Next: Огромна загуба! Гледахме я с радост на малкия екран: Почина една от най-обичаните актриси

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.