Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Само на 49. Отиде си голяма звезда и обичан от всички актьор
  • Новини

Само на 49. Отиде си голяма звезда и обичан от всички актьор

Иван Димитров Пешев февруари 27, 2024
dgbfdbggfhgjgfjghjhg.png

Киното загуби една емблематична фигура.

Канадският актьор Кенет Мичъл, известен с ролите си в сериала „Стар Трек: Дискавъри“ и филма „Капитан Марвел“, почина на 49-годишна възраст след петгодишна битка с болестта амиотрофична латерална склероза (АЛС), предаде ДПА.

Семейството му оповести тъжната новина с изявление в официалните си профили в социалните мрежи. „С натежали сърца съобщаваме за кончината на Кенет Александър Мичъл, обичан баща, съпруг, брат, чичо, син и скъп приятел“, написаха близките на актьора.

Роденият в Торонто, Канада, Кенет Мичъл, оставя след себе си две деца – 16-годишната Лайла и 11-годишния Кълъм, от брака си със Сюзан Мей Прат.

Мичъл има роли в над 50 филмови и телевизионни продукции, сред които на клингоните Кол, Кол-Ша, Тенавик и Аурелио в сериала „Стар Трек: Дискавъри“. Актьорът играе и бащата на Каръл Денвърс/Капитан Марвел в едноименния филм от 2019 г.

Кенет Мичъл се е снимал също в продукции като „Чудо“, „Шепот от отвъдното“, „Разменени при раждането“, „Клубът на съпругите на астронавтите“ и други.

След като през 2018 г. е диагностициран с амиотрофична латерална склероза, известна още като болест на Лу Гериг, Мичъл започва да споделя преживяванията си с последователите си в социалните мрежи.

Отбелязвайки петата годишнина от поставянето на диагнозата си през август миналата година, актьорът написа: „Толкова съм благодарен, че имам този ден пред себе си. Това бяха дълги 5 години. Изгубих много, но и спечелих много. Тези невероятно трудни времена бяха примесени с толкова много благословии“.

Отбелязвайки петата годишнина от поставянето на диагнозата си през август миналата година, актьорът написа: „Толкова съм благодарен, че имам този ден пред себе си. Това бяха дълги 5 години. Изгубих много, но и спечелих много. Тези невероятно трудни времена бяха примесени с толкова много благословии“.

„Независимо от уврежданията си, Кен откри висшето призвание да бъде по-пълноценен за децата си“, казва още семейството му в публикацията си по повод неговата кончина, предава БТА.

„В продължение на пет години и половина Кен беше изправен пред поредица от ужасни предизвикателства от АЛС. Продължавайки да бъде себе си, той успя да се издигне над всяко от тях и да живее пълноценен и изпълнен с радост живот във всеки един момент“, допълват близките на актьора.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зрителите бесни на Емо Чолаков: Бутат участник от Фермата в Един за друг
Next: Другата седмица е Голяма Задушница: Ето какво трябва да направим задължително

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.