Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трябва ли климатикът да работи през целия ден или само когато сме вкъщи
  • Новини

Трябва ли климатикът да работи през целия ден или само когато сме вкъщи

Иван Димитров Пешев февруари 28, 2024
sdfvsdscdsxsaxsaxs.png

Горещите дни могат да увеличат сметките ни за ток. Много хора използват климатици през лятото. Основният въпрос тук е – кое е по-ефективно – да оставим климатика да работи през цялото лято без почивка или да го изключваме през деня, когато не сме си вкъщи, за да му се наслаждаваме?

Екип инженери използваха енергийни модели, симулиращи преноса на топлина и климатичната система, за да отговори на този вечен въпрос: в кой случай ще ви се наложи да премахвате повече топлина от дома си – като правите това непрестанно през целия ден или като отстранявате излишната топлина единствено в края на деня?

Отговорът се свежда до следното – колко енергоемко е отстраняването на топлината от дома ви. Това се влияе от много фактори, като например колко добре е изолирана къщата ви, размера и вида на климатика ви и външната температура и влажност.

В крайна сметка, според изчисленията, ако оставите дома си да се нагрява, докато сте на работа, и го охладите, когато се приберете, може да изразходвате по-малко енергия, отколкото ако го поддържате постоянно хладен. Но зависи.

Да работи ли климатикът по цял ден, дори когато не сме си у дома?

Първо, замислете се за начина, по който топлината се натрупва на първо място. Тя навлиза в дома ви, когато в сградата има по-малко акумулирана топлина, отколкото навън. Ако количеството, което се влива в дома ви, се определя от стойността „1 единица на час“, климатикът ви винаги ще има 1 единица топлина за отстраняване на всеки 60 минути. Ако изключите климатика си и я оставите да се натрупва, в края на деня може да ви се наложи да отстранявате до 8 часа топлина.

Често обаче става дума за много по-малки стойности – жилищата имат ограничение за количеството топлина, което могат да съхранят. А количеството топлина, което влиза в дома ви, зависи от това колко гореща е била сградата по начало. Например ако вашият дом може да съхрани само 5 единици топлинна енергия, преди да постигне равновесие с външния въздух, то в края на деня ще трябва да отстраните най-много 5 единици топлина, пише obekti.

Освен това когато домът ви се нагрява, процесът на пренос на топлина се забавя; в крайна сметка се достига до нулев пренос на топлина при равновесие, когато температурата вътре е същата като външната. Климатикът ви също така охлажда по-неефективно при силни горещини, така че изключването му през най-горещите периоди от деня може да повиши общата ефективност на системата. Тези ефекти означават, че няма еднозначен отговор на въпроса дали трябва да пускате климатика през целия ден или да изчакате да се приберете вкъщи вечерта.

Инженерите установиха, че дори когато работата на климатика временно се увеличава, за да пребори по-високите температури в помещенията, общото потребление на енергия в случаите на „временно отстъпление“ продължава да е по-ниско, отколкото при поддържане на постоянна температура през целия ден. В годишен мащаб с конвенционален централен климатик това може да доведе до икономия на енергия до 11%.

Въпреки това икономиите на енергия могат да се понижат, ако домът е по-добре изолиран, климатикът е по-ефективен или климатът е с по-малко драматични температурни колебания.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вижте кои големи звезди от Би Ти Ви се разведоха
Next: Прецакаха Зомбори в Капките! Зрителите са бесни и заплашват с бойкот

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.