Кладнишка крепост е името на средновековна българска крепост, разположена на югозападните склонове на планина Витоша, близо до село Кладница, Пернишко.
Чрез археологически разкопки и проучвания е установено, че Кладнишката крепост е построена в периода 5 – 6 век.
Мястото, което крепостта заема е изключително стратегическо. Тя се намира на билото на нисък хълм, който обаче от три страни е обграден от много стръмни склонове. Освен това от крепостта съществува визуален контакт с околните крепости.
Кладнишката крепост е една от големите български крепости. Общата площ на територията, оградена от крепостните стени е около 10 декара. Останките от стените имат средна височина от около 0,70 метра.
Крепостта е принадлежала към система от планински крепости, защитавали подстъпите на град Сердика.
Според византийските хронисти при превземането на Сердика от хан Крум и приобщаването ѝ към българската държава българите унищожават всички околни крепости.
Тогава вероятно е първото разрушение на крепостта.
По издялана на камък карта на крепостта ясно се вижда, че тя е имала двойни яки зидове от ломен камък и хоросан и входът ѝ е от югоизток.
Намирани са остриета от стрели, върхове на копия, остриета от ножове, фини жълтеникави стъкла, монети, керамични теглилки, съдове – цели и счупени, рисувани с геометрични и растителни мотиви, а също керамични сита.
Крепостта е имала две нива на застрояване. Според останките по-високата част е имала административни функции – тук именно се е намирала и трикорабната базилика, чиито основи се разкриват при дълбочина над 1,5 м в по-ниската част е пребивавала войската, а също и оръжейните работилници.
На няколкостотин метра от останките на крепостта се намира Кладнишкият манастир, който е възстановен през 1848 г. след специално позволение от Султана.
Крепостта не е проучвана и подържана. Правени са любителски проучвания само на малки участъци. По-голямата част от крепостта е изчезнала или унищожена от тревисти и дървесни видове.
За крепостта има много популярна легенда. В нея се разказва за нападението на турците над крепостта – тогава тя била една от големите, с над 10 декара пространство.
Дошла османската армия и опитала да завладее селото.
Жителите се скрили зад стените и не дали крепостта месеци наред.
Непрекъснато контраатакували и нанасяли сериозни поражения на султанската армия. Отчитайки, че ще дадат прекалено много жертви, османските войски решили да подложат защитниците на глад и жажда.
Тук легендата се разделя на две.
Едната история гласи, че благодарение на кладенците, които имало в крепостта (някои от тях пълни с хранителни продукти, а други толкова дълбоки, че стигали до „дъното на планината“ и носели най-сладката клад(нишка)енчова вода), жителите оцелели толкова дълго, че войските си отишли и оставили крепостта непревзета.
Разрушили я кладничани след доста години, когато на всички било ясно, че живеят в османската империя и че няма връщане назад. Заклети да не предадат крепостта, те камък по камък разградили твърдината и с тези камъни възродили селото, изгорено до основи и разграбено от султанските войски, пише Петел.бг.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: