Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пълна прогноза за март, температурите ще скачат от минус 5 до плюс 25 градуса
  • Новини

Пълна прогноза за март, температурите ще скачат от минус 5 до плюс 25 градуса

Иван Димитров Пешев февруари 28, 2024
dfgbfdbhddgfjgfjhg.png

Какво ще е времето през март? Отговорът на този въпрос вече е факт с прогнозата на Meteo Balkans. Тя сочи, че ни очаква един динамичен месец, най-вече поради факта, че има и разрушаване на полярният вихър, което ще усетим най-добре именно през март.

Посрещаме третия месец от годината с температури, близки до климатичната норма, сочат данните, анализирани от синоптиците.

 

През следващите дни Балканите ще попадат под влиянието на разширяващ се антициклон, разположен на север-северозапад от полуострова. Времето в България ще е хладно и с променлива облачност. Очакваме и валежи от сняг над планинските райони, но застудяването и валежите ще са за кратко.

Според основните метеорологични модели, към края на първата десетдневка на март ни очаква, поредно затопляне.

Времето през първото десетдневие от март

През първото десетдневие от март средните месечни температури се очаква да бъдат по-ниски от обичайните. Една от причините за това е по-студено ядро, разположено над нашата страна. GFS модела, прогнозира именно температурна инверсия или ниска слоеста облачност, която ще задържи температурите по-ниски. Над останалата част от полуострова се очакват и валежи от дъжд.

През първите дни от месеца по неговата северна периферия ще се акумулират и валежи, като по планините те ще са от сняг, а над югозападна България – от дъжд.

Значителни валежи и риск от наводнения се наблюдава към Централна Гърция.

До края на десетдневието ще се задържи с променлива облачност и температурите ще останат ниски. Към 5-6 март ще има и период без валежи и с временни разкъсвания на облачността.

Към края на първото десетдневие очакваме пълен обрат. Очакваме повишение на температурите и дори температури от над 23-25 градуса по Целзий.

Времето през второто десетдневие от март

През второ десетдневие от март средните месечни температури се очаква да бъдат с 5-8 градуса над климатичната норма. Ще бъде топло с температури над 10-15 градуса в Югозападна България. По планините се очакват и температури около минус 5 градуса по Целзий. Над Източна и Централна България ще е по-топло – до 18-23  градуса по Целзий.

Към края на второто десетдневие от март, дори ни очаква и време типично за април – с краткотрайни валежи и сравнително топло пролетно време.

Последните данни на месеца, глобалните модели GFS и ECMWF прогнозират, че  циркулация ще се задържи същата поне до началото на третото десетдневие от март. Температурите в Югоизточна Европа чувствително ще се повишат и ще са над климатичната норма. Времето на полуострова ще е разкъсана облачност, ще има и слънчеви часове.

Времето през третото десетдневие от март

През третото десетдневие Балканският полуостров се очаква да попада под влиянието на пореден циклон, позициониран над Гърция. Времето ще е динамично с чести валежи от дъжд. Температурите ще се понижат и ще са под климатичната климатичната норма. Очакваните максимални стойности ще са между плюс 5-10°С. Зимата ще напомни за себе си към края на месеца, като температурите ще се понижат в периода 24-28 март.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На 59 години си отиде един от най-обичаните хора в България, съобщи Ники Кънчев
Next: Господня молитва – прочетете я тази вечер, за да има светлина в дома и душите ви

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.