Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Господня молитва – прочетете я тази вечер, за да има светлина в дома и душите ви
  • Новини

Господня молитва – прочетете я тази вечер, за да има светлина в дома и душите ви

Иван Димитров Пешев февруари 28, 2024
motlitaslv.png

Господня молитва Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име,да дойде Твоето Царство, да бъде Твоята воля,както на небето, тъй и на земята;насъщния ни хляб дай ни днес,

и прости нам дълговете ни,

както и ние прощаваме на нашите длъжници,

и не въведи нас в изкушение,

но избави ни от лукавия;

защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки.

Амин.

 

Твоето рождество, Христе Боже наш,

озари света със светлината на познанието.

Защото в него онези, които служеха на звездите,

от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата,

и да познават Тебе, Изтока от висините.

Господи, слава на Тебе!

(Тропар на Рождество Христово)

 

След това старшият казва:

„По молитвите на светите отци Господ да благослови трапезата ни.“ Всички се прекръстват и казват „Амин!“.

В края на вечерта при благодарствената молитва се запява или изчита т.нар. „кондак“, вкратце – разкритие религиозната същина на празника.

Девицата днес ражда Свръхестествения,

и земята поднася на Непристъпния пещера;

Ангелите с пастирите славословят,

а мъдреците със звездата пътешестват –

понеже заради нас се роди Младенец – Предвечният Бог.

(от Св.

Роман Сладкопевец)

Този ден се нарича „Бъдни вечер“, защото молитвено се пожелава всичко най-добро за в бъдеще.

 

След като прочетете тази молитва, в живота ви ще настъпят истински чудеса – прекрасни събития, които дори не можете да си представите. Ефектът е много силен и винаги работи. Тя е част от книгата “Магическата сила на разума” от Джоузеф Мърфи.

Може да се обадят далечни роднини, които искат ви дарят част от имуществото си, може да бъдете поканени да започнете нова работа с изключително висока заплата, или просто някой човек е решил да ви направи подарък, който ще промени живота ви, разказват от evolife.bg.

Необходимо е молитвата да се чете сутрин и вечер, в полусънно състояние.

Четете я един месец (въпреки че резултатите понякога идват по-рано).

“Даровете на Бога – са моите дарове. Аз използвам всеки момент от деня. С мен са Божествената хармония, мир и изобилие. Божията любов излиза от мен, благославя всеки, който попада в моето обкръжение. Божествената любов ме лекува сега. Не се боя от зло, защото Бог е с мен. Аз винаги съм бил заобиколен от свещения ореол на Божествената любов и сила. Аз твърдя, чувствам, знам и вярвам решително и позитивно в това, че очарованията на Божествената любов и бдителност насочват, изцеляват и се грижат за всички в семейството ми и за тези, които аз обичам.

Аз прощавам на всички и искрено излъчвам Божествена любов, мир и доброжелателно за всички хора, независимо от това къде са те. В центъра на моята същност цари мир, това е мир  на Бога. В тази тишина аз чувствам Неговата сила, насочване и любов на Неговото Свято Присъствие.

Аз по Божествен начин се направлявам по всичките ми пътища. Аз съм чисто русло за Божията любов, истина и красота. Аз усещам как през мен протича Неговата река на мира. Знам, че всичките ми проблеми се разтварят в ума на Бога. Пътищата на Бог – са мои пътища. Думите, които говоря, стигат там, където ги изпращам. Аз се радвам и възнасям благодарност, разбирайки, че ще получа отговор на молитвата си. И това е така”.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пълна прогноза за март, температурите ще скачат от минус 5 до плюс 25 градуса
Next: НОИ с големи новини за пенсиите и обезщетенията за март

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.