Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 97-годишна жена разплака социалните мрежи: Родих 8 момчета и 8 момичета, но всички ме забравиха
  • Новини

97-годишна жена разплака социалните мрежи: Родих 8 момчета и 8 момичета, но всички ме забравиха

Иван Димитров Пешев февруари 29, 2024
dfvdfvdfgdfhgfhjhj.png

97-годишна жена нашумя в социалните мрежи, след като разказа във видео, че има 16 деца , но нито едно от тях не я посещава и не се интересува от нея. Болезнената история беше публикувана в TikTok и бързо беше изпълнена с коментари от потребители, показващи своята съпричастност към жената.

Изабел Мендес Хименес е 97-годишна жена, която живее в обикновено ранчо в Мексико. И въпреки напредналата си възраст, тя прекарва дните си в работа, за да се справя. Тя има 16 деца, които са се изселили от селото и все по-рядко я посещават.

 

– Имам 16 деца, но съм по-сама от всякога. Родих осем момчета и осем момичета. Всички са женени и са ме забравили, казва тъжно тя във видеото, публикувано в TikTok.

– Децата ми срещнаха жени и мъже от други градове и никога не са се връщали тук. Те се грижат за семействата си, а аз оставам сама, продължава тя.

Историята беше оповестена от мексиканския журналист Джейми Торал, който разкри ежедневието на жената в социалните мрежи, надявайки се тъжното й описание на ежедневието да достигне до ушите на децата.

 

В историята си Изабел обяснява, че е останала вдовица на 33 години, но дори тогава не е изпитала същата болка, която изпитва сега, в ежедневието си на самота. Според нейния разказ роднината, която най-често я посещава, е един от внуците й, който е на 23 години.

Историята, публикувана за първи път във вестник Nationen, докосна сърцата на хората по целия свят.

За да свързва двата края, жената продава текстил за покривки, но работата й става все по-трудна с всеки изминал ден, тъй като през последните години зрението й се влошава все повече. Жената прекарва дните си с домашните си любимци: няколко котки и малко куче.

В интервюто Изабел казва, че нейната диета се състои от сирене, месо и няколко други храни. Нейната история, която беше споделена в социалните медии, стана вирусна в TikTok, където видеото получи повече от 37 милиона гледания и много хора изразиха интерес да се свържат с нея и да предложат помощ.

Надяваме се с цялото си сърце тя да получи цялата помощ, от която се нуждае, и най-вече някои от децата й да се върнат и да й направят компания.

Continue Reading

Previous: Гълъбина от Ергенът развърза език след отпадането – ето какво сподели за Християна и задкулисните игри
Next: Идва първият частен влак у нас! Обещават чудеса

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.