Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 97-годишна жена разплака социалните мрежи: Родих 8 момчета и 8 момичета, но всички ме забравиха
  • Новини

97-годишна жена разплака социалните мрежи: Родих 8 момчета и 8 момичета, но всички ме забравиха

Иван Димитров Пешев февруари 29, 2024
dfvdfvdfgdfhgfhjhj.png

97-годишна жена нашумя в социалните мрежи, след като разказа във видео, че има 16 деца , но нито едно от тях не я посещава и не се интересува от нея. Болезнената история беше публикувана в TikTok и бързо беше изпълнена с коментари от потребители, показващи своята съпричастност към жената.

Изабел Мендес Хименес е 97-годишна жена, която живее в обикновено ранчо в Мексико. И въпреки напредналата си възраст, тя прекарва дните си в работа, за да се справя. Тя има 16 деца, които са се изселили от селото и все по-рядко я посещават.

 

– Имам 16 деца, но съм по-сама от всякога. Родих осем момчета и осем момичета. Всички са женени и са ме забравили, казва тъжно тя във видеото, публикувано в TikTok.

– Децата ми срещнаха жени и мъже от други градове и никога не са се връщали тук. Те се грижат за семействата си, а аз оставам сама, продължава тя.

Историята беше оповестена от мексиканския журналист Джейми Торал, който разкри ежедневието на жената в социалните мрежи, надявайки се тъжното й описание на ежедневието да достигне до ушите на децата.

 

В историята си Изабел обяснява, че е останала вдовица на 33 години, но дори тогава не е изпитала същата болка, която изпитва сега, в ежедневието си на самота. Според нейния разказ роднината, която най-често я посещава, е един от внуците й, който е на 23 години.

Историята, публикувана за първи път във вестник Nationen, докосна сърцата на хората по целия свят.

За да свързва двата края, жената продава текстил за покривки, но работата й става все по-трудна с всеки изминал ден, тъй като през последните години зрението й се влошава все повече. Жената прекарва дните си с домашните си любимци: няколко котки и малко куче.

В интервюто Изабел казва, че нейната диета се състои от сирене, месо и няколко други храни. Нейната история, която беше споделена в социалните медии, стана вирусна в TikTok, където видеото получи повече от 37 милиона гледания и много хора изразиха интерес да се свържат с нея и да предложат помощ.

Надяваме се с цялото си сърце тя да получи цялата помощ, от която се нуждае, и най-вече някои от децата й да се върнат и да й направят компания.

Continue Reading

Previous: Гълъбина от Ергенът развърза език след отпадането – ето какво сподели за Християна и задкулисните игри
Next: Идва първият частен влак у нас! Обещават чудеса

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.