Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Морето край Созопол завря от любима на българина риба, народът граби като луд
  • Новини

Морето край Созопол завря от любима на българина риба, народът граби като луд

Иван Димитров Пешев февруари 29, 2024
sdfvsdfvdfvfdbdfbgfbfg.png

Тонове цаца се вади от морето край Созопол, пише „Телеграф“.

На пристанището рибарските мрежи са пълни с дребната риба, а около тях се образуват опашки от хора, които искат да си купят от пресния улов.

Прясно уловена риба може да се намери на пристанището в Созопол до обяд

Сред феновете на цацата са и чайките, които кръжат над лодките, за да се доберат до храната, а на брега освен хора се навъртат и угоени котета, които като прахосмукачка обират изпадналите от щайгите рибки. Някои от рибарите, като акостират на пристанището, продават от улова директно от лодката, но други зареждат павилион за риба, позициониран буквално на метри от брега.

Там цацата върви по 3 лева, а около сергията се тълпят хора, за да купят прясна риба.

Тази година квотата за улов на цаца за България е по-голяма и е в размер на 8300 тона. Тя обаче не може да бъде усвоена напълно от страната ни поради липсата на достатъчно капацитет.

Калкан

На щанда на борсата се предлага още калкан за 25 лева килото. Местните жители споделиха, че сега е моментът за тази риба, защото цената е изключително изгодна. В пика на летния сезон не може да се намери по-евтин от 35 лева за кило.

Заради черната търговия с деликатесната риба уловът е все по-редуциран. Има обаче рибари, които влизат с лодки в морето специално за калкан, а след това го продават в местните ресторанти на черно, коментираха местни.

Тази година квотата за улов на калкан в Черно море за българските рибари е увеличена. Това заяви директорът на Асоциацията на производителите на рибни продукти БГ ФИШ Йордан Господинов, пред БНР.

Миналата година за страната ни тя беше 75 тона, а сега е 95 тона.

Причината е, че имаме неизползвана квота поради ковид кризата и войната в Украйна и Европейският съюз е решил да не ни ощетява. Остатъкът от предходните години е присъден към тази година. В сравнение с България Румъния няма промяна в размера на квотата за тази година, тъй като тя е била усвоена през миналата. Калканът се приготвя по много различни начини, включително и с кисело зеле, споделят хората от Созопол.

Попчета

На пристанището се продават още попчета, които струват 12 лева за кило. Хит тази година е дребният карагьоз. Много хора избягват да го купуват заради много кости, но по-дребните екземпляри, като се изпържат, набират все по-голяма популярност.

Причината е, че при термичната обработка костите направо се стопяват и при консумация не се усещат. Миди също могат да се купят от рибната борса, но трябва да се отиде преди обед, защото след 12 часа е много вероятно да не са останали.

Цената на килограм от морските дарове е 4 лева, като търговци споделят, че тази година уловът е от по-дребни екземпляри, но пак са вкусни.

На павилиона са закачени още веян паламуд и чироз. Те са обработени със сол и подправки и се оставят да се сушат за няколко дни. Паламудът обаче е от Турция, тъй като от миналата есен в нашите води няма. Цената на парчето е 20 лева.

Веян паламуд се продава по 20 лева за брой

Местните го разпознават по-това, че е по-сух, нашият се отличава с това, че е по-мазен. Освен на бройка има и бурканчета с паламуд с кисели краставички в доматен сос по 12 лева бройката. Връзка с чироз, на която има 10-12 рибки, пък струва 8 лева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кметът на Дупница разтърси България с думи за мистериозно изчезналата Ивана
Next: Бащата на Амая с разтърсващи думи как нелепо са изпуснали детето в протакане: Мислехме ги за спасител, те се оказаха убиец

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.