Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Натали Трифонова влиза в ново предаване
  • Новини

Натали Трифонова влиза в ново предаване

Иван Димитров Пешев март 1, 2024
astnsangdfngnfdvfd.png

В петък от 20 ч. по bTV отново е време за забавната и любопитна телевизионна игра „Аз обичам България“! В новия епизод в отбора на Камен Алипиев – Кедъра ще блесне слънчевата синоптичка с най-дългите крака – очарователната Натали Трифонова и любимият актьор Филип Аврамов – Фицата.

 

Срещу тях с пълни сили, чар и много знания за родината ще се изправи отборът на Сашо Кадиев, който ще е със специални членове – прелестната Елена Сергова, позната на зрителите от „Ергенът“ 2, и известният с разностранните си таланти Папи Ханс. Кой отбор ще се окаже по-бърз, по-надъхан за победа и в крайна сметка с повече знания, свързани с България – любознателните зрителите от всички възрасти ще разберат в края на работната седмица.

Надпреварата в играта и този път ще е оспорвана и много забавна, а отборите ще разчитат не само на знания, бързина и доза късмет, но и ще приложат някои тънки тактики като „отвличане на вниманието на противника“ и „подсказване на грешни отговори“.

 

Това съвсем логично ще нахъса играчите още повече за победа, а шегите им един към друг направо ще валят. Кой с кого ще се хване на танц, кой от капитаните ще предложи да подари на другия част от точките си и защо един от тях ще получи специалната похвала: „Днес ти беше един истински Димитър Пенев – абсолютен стратег! Поздравявам те!“ – ще стане ясно този петък в „Аз обичам България“.

Наградата и този път ще е свързана с „всичко българско и родно“ – три порции ароматни и добре подправени кебапчета ще очакват победителите в края на епизода. Освен че ще научат много нови и любопитни факти за България, участниците и зрителите ще се срещнат и с още един истински достоен българин – загадката в играта „Героите сред нас“.

 

В нея през сезона ще бъдат представени различни, не толкова популярни, но ценни и достойни българи – с необикновени умения, постижения и награди, и житейски истории, които ще споделят.

Смартфоните и този петък ще са нужни на всички пред екраните, за да могат да сканират, по поканата на Алекс Сърчаджиева, специален QR код с въпрос и да сравнят знанията с тези на играчите. Страхотно настроение, музика на живо, много изненади и полезни знания обещават Алекс, Кедъра и Сашо в петък вечер от 20 ч. по bTV, а кой отбор ще победи, всичко ли ще бъде в ръцете на съдбата и кой буквално „ще превърти“ колелото и ще го счупи – гледайте в новия епизод на „Аз обичам България“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Как ще можем да сменяме левовете в евро от следващата година, когато това ще се наложи
Next: Каква е разликата между рукола и глухарче?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.