Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Натали Трифонова влиза в ново предаване
  • Новини

Натали Трифонова влиза в ново предаване

Иван Димитров Пешев март 1, 2024
astnsangdfngnfdvfd.png

В петък от 20 ч. по bTV отново е време за забавната и любопитна телевизионна игра „Аз обичам България“! В новия епизод в отбора на Камен Алипиев – Кедъра ще блесне слънчевата синоптичка с най-дългите крака – очарователната Натали Трифонова и любимият актьор Филип Аврамов – Фицата.

 

Срещу тях с пълни сили, чар и много знания за родината ще се изправи отборът на Сашо Кадиев, който ще е със специални членове – прелестната Елена Сергова, позната на зрителите от „Ергенът“ 2, и известният с разностранните си таланти Папи Ханс. Кой отбор ще се окаже по-бърз, по-надъхан за победа и в крайна сметка с повече знания, свързани с България – любознателните зрителите от всички възрасти ще разберат в края на работната седмица.

Надпреварата в играта и този път ще е оспорвана и много забавна, а отборите ще разчитат не само на знания, бързина и доза късмет, но и ще приложат някои тънки тактики като „отвличане на вниманието на противника“ и „подсказване на грешни отговори“.

 

Това съвсем логично ще нахъса играчите още повече за победа, а шегите им един към друг направо ще валят. Кой с кого ще се хване на танц, кой от капитаните ще предложи да подари на другия част от точките си и защо един от тях ще получи специалната похвала: „Днес ти беше един истински Димитър Пенев – абсолютен стратег! Поздравявам те!“ – ще стане ясно този петък в „Аз обичам България“.

Наградата и този път ще е свързана с „всичко българско и родно“ – три порции ароматни и добре подправени кебапчета ще очакват победителите в края на епизода. Освен че ще научат много нови и любопитни факти за България, участниците и зрителите ще се срещнат и с още един истински достоен българин – загадката в играта „Героите сред нас“.

 

В нея през сезона ще бъдат представени различни, не толкова популярни, но ценни и достойни българи – с необикновени умения, постижения и награди, и житейски истории, които ще споделят.

Смартфоните и този петък ще са нужни на всички пред екраните, за да могат да сканират, по поканата на Алекс Сърчаджиева, специален QR код с въпрос и да сравнят знанията с тези на играчите. Страхотно настроение, музика на живо, много изненади и полезни знания обещават Алекс, Кедъра и Сашо в петък вечер от 20 ч. по bTV, а кой отбор ще победи, всичко ли ще бъде в ръцете на съдбата и кой буквално „ще превърти“ колелото и ще го счупи – гледайте в новия епизод на „Аз обичам България“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Как ще можем да сменяме левовете в евро от следващата година, когато това ще се наложи
Next: Каква е разликата между рукола и глухарче?

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.