Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Каква е разликата между рукола и глухарче?
  • Новини

Каква е разликата между рукола и глухарче?

Иван Димитров Пешев март 1, 2024
rswafudvkdfkvkfdv.png

Рукола и глухарче едно и също растение ли е? Не, руколата и глухарчето са различни растения. Приличат ли си глухарчето и руколата? Да, те са много подобни листни зелени растения и се използват в различни ястия. Различават се по вкус. Руколата е малко по-люта, а глухарчето е малко по-горчиво.

Руколата и глухарчето са листни зеленчуци, които са много полезни за здравето. Докато руколата напоследък е все по-популярна за салати и кулинарни ястия, глухарчето е известно със своята хранителна стойност и потенциални терапевтични свойства. Тук ще се опитаме да сравним руколата и глухарчето – техните характеристики, потенциални ползи за здравето и различия.

Рукола Руколата (Eruca vesicaria sativa), известна още като ерука, аругула или рокет, е едногодишно растение от семейство Кръстоцветни. Напоследък става все по-популярно в България, а по Средиземноморието се използва от дълги години. Листата на руколата са с леко пикантен вкус.

Специфичният вкус на руколата се съчетава чудесно с цитрусови плодове, ядки, сирене и други съставки, които я превръщат в подходящ избор за разнообразни кулинарни творения. Хранителна стойност на руколата Руколата е богата на жизненоважни хранителни вещества, сред които витамини А, С и К, както и фолиева киселина, калций и калий.

Руколата е с ниско съдържание на калории и въглехидрати, което я прави чудесен избор за диетично хранене. Руколата в кулинарията Руколата може да се използва в салати, сандвичи, паста, дори в пици. Специфичният й вкус и деликатна текстура я правят освежаваща съставка за голям брой ястия.

Глухарче Глухарчето е род многогодишно тревисто растение от подсемейство Лактукови заради естествения растителен латекс, който съдържа.

За медицински цели се използват надземната част, коренищата и цветните кошнички. Глухарчето често е пренебрегвано като плевел, но постепенно започва да получава признание заради потенциалните ползи за здравето. Зеленото глухарче има леко горчив вкус, който варира според зрелостта на растението. Горчивината може да се балансира чрез включването му в ястия с допълващи се вкусове и съставки.

Хранителна стойност на глухарчето Зеленото глухарче е богато на витамини А, С и К, както и на минерали като калций, желязо и калий. Глухарчето е чудесен източник на антиоксиданти и диетични фибри. Растението е бедно на калории и въглехидрати, които го правят подходящо за нискокалорична диета.

Здравословни ползи от глухарчето Традиционно зеленото глухарче се използва заради своите потенциални терапевтични свойства. Полезно е за здравето на черния дроб, подпомага храносмилането, детоксикацията и има диуретичен ефект. Рукола или глухарче? Когато избирате между рукола и глухарче, имайте предвид следните фактори:

* Ако предпочитате по-лютив вкус, изберете рукола. * Ако предпочитате леко горчив вкус и сте склонни да експериментирате, изберете зеленото глухарче.

* Универсалността на руколата я прави подходяща за широка гама от ястия – от салати до паста. * Зеленото глухарче изисква по-голяма кулинарна креативност заради горчивия си вкус, но може също да се използва в салати, соте и дори смутита. * И двете растения са много богати на полезни хранителни вещества. * Руколата има по-мек вкус и е отличен източник на витамини и минерали.

* Глухарчето е с малко по-горчив вкус и притежава уникален хранителен профил, особено богато е на витамини А и К. * Независимо дали избирате рукола или глухарче, те се чудесен избор за цялостното ви здраве. Използвайте ги в салати, смутита, соте.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Натали Трифонова влиза в ново предаване
Next: Едно от най-уникалните места в света се намира на минути от Пловдив

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.