Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Март месец е тук, а с него местим стрелките на часовника с 1 час напред
  • Новини

Март месец е тук, а с него местим стрелките на часовника с 1 час напред

Иван Димитров Пешев март 2, 2024
dsfbfgbdfvdvdfvdfv.png

Зимата отлетя, първите щъркели пристигнаха, а с идването на пролетта се задава и поредната смяна на времето.

Този сезон преминаваме към лятното часово време в края на месеца на Баба Марта. Смяната ще стане в нощта 30 срещу 31 март, когато в 3:00 часа, когато „местим стрелките“ с част напред, тоест от 3:00 часа става 4:00 часа.

Досадната задача вече се улеснява значително то дигиталните устройства, но затрудненията в биоритъма, които мнозина изпитват си остават.

Припомняме, че от 1997 г. лятното часово време в България се въвежда в 03:00 ч. в последната неделя на март, а връщането към астрономическото време става в 04:00 ч. през последната неделя на октомври.

Повечето страни в Европейския съюз (ЕС) приемат лятното часово време през 70-е години на 20 век. Между 1980 г. и 1984 г. са приети поредица директиви, които определят, че лятното часово време започва през последната неделя на март и завършва през последната неделя на октомври. Причината е, че всяка страна в ЕС е имала различни дати, на които го е въвеждала.

Настоящите правила в ЕС са въведени в изпълнение на директива на Европейския парламент (ЕП) и на Съвета на ЕС от 2001 г., която регулира лятното часово време в Съюза.

На 12 септември 2018 г. Европейската комисия (ЕК) публикува законодателно предложение за прекратяване на смяната на времето в ЕС. Според проучване на Комисията, проведено в периода от 4 юли до 16 август 2018 г. и в което участват 4,6 млн. души от страните членки, 84 процента от запитаните отговарят, че искат да се прекрати смяната на часовото време заради множеството негативни ефекти върху здравето и поведението на хората, вследствие нарушаването на биологичния им ритъм.

На 26 март 2019 г. Европейският парламент приема решение, според което страните членки трябва да информират Европейската комисия до 31 октомври 2020 г. кое часово време ще изберат, а до 1 април 2021 г. да приемат и публикуват промяна в националното си законодателство, която да отразява новия регламент за часовото време. Действащата директива за часовото време от 2001 г. се отменя от 1 април 2021 г., поради влизане в сила на новия регламент. За да стане факт решението на ЕП обаче, трябва да се произнесе Съветът на ЕС, което още не се е случило.

В световен мащаб лятното часово време не се практикува в 169 държави, пише Глас.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В коя държава се намира най-големият град в света
Next: Смразяващи кръвта подробности за края на малката Амая

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.