Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Смразяващи кръвта подробности за края на малката Амая
  • Новини

Смразяващи кръвта подробности за края на малката Амая

Иван Димитров Пешев март 2, 2024
malkataamaq.png

Досега при нас не са стигали оплаквания от хора, които не са успели да стигнат до трансплантация, заяви проф. Гетов

„Никой не се е обърнал към министерството за подпомагане на трансплантация. Родителите на Амая първо са били подали документи, след което са ги охтвърлили, а каква е причината – не знам. Имаме много такива случаи, в които помагаме на деца и възрастни. Няколко такива случаи имаме в последните няколко дни. Ние непрекъснато реагираме, но няма как да знаем всеки от какво има нужда“ – това каза в сутрешния блок на БНТ заместник-министърът на здравеопазването проф. Илко Гетов по случая с малкото момиченце Амая, която не дочака трансплантацията.

„Може би не знаят към кого да се обърнат или се обръщат прекалено късно. В България не се правят всички медицински интервенции, необходима е непрекъсната инвестиция за нова техника. Но много от нещата се правят в чужбина. Досега при нас не са стигали оплаквания от хора, които не са успели да стигнат до трансплантация. В европейските страни нещата могат да се случат до ден-два, включително за лечение и лекарства.

Държавата може да осигури транспорт със самолети, очакват в рамките на март да имаме и хеликоптер, който ще служи само за страната“, каза проф. Гетов.

По отношение на недостига на инсулин по аптеките той каза: „Самият факт, че има сигнали и репортажи, значи че някъде нещо не работи както трябва. Ние също сме имали сигнали за недостиг на инсулин, взели сме мерки и оттогава все по-малко сигнали има.

Предприемаме всички мерки. Наличности в складовете имаме за 3 месеца, но в аптеките се наблюдава липса. Каналът, по който тези лекарства стига до аптеките, не работи.

Всички имат задължения да осигурят необходимите количества, да ги доставят на гражданите. След като това не се случва, явно ще трябва електронно проследяване на наличностите и още от другата седмица ще започнем консултации с дистрибутори на едро и фармацевти.

Не може да сме член на Европейски съюз и хората да ходят да си купуват в други държави лекарства при положение, че такива имаме и тук“.

И допълва: „Има вече наказани, но не искам да коментирам. Глобата е 150 000 лева еднократна глоба за фирми, които изнасят лекарства въпреки забраната. Идентифицирани са субектите, които са нарушили, но системата трябва да заработи и това е приоритет. Не може един пациент от Димитровград да си търси лекарствата във Видин.

Промените във цените на лекарствата при онкоболните трябва да влязат от 1 юли. В този период от време ще направим техническата подготовка и да няма разлика в плащанията от различни лечебни заведения.

Това е мярка срещу два пъти плащане за лекарство. Засечени са лекарства, предписани на пациентите, но не са му дадени и се изнасят за чужбина. Този контрол е много важен“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Март месец е тук, а с него местим стрелките на часовника с 1 час напред
Next: Какво се прави на Сирни Заговезни 2024 г.?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.