Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Смразяващи кръвта подробности за края на малката Амая
  • Новини

Смразяващи кръвта подробности за края на малката Амая

Иван Димитров Пешев март 2, 2024
malkataamaq.png

Досега при нас не са стигали оплаквания от хора, които не са успели да стигнат до трансплантация, заяви проф. Гетов

„Никой не се е обърнал към министерството за подпомагане на трансплантация. Родителите на Амая първо са били подали документи, след което са ги охтвърлили, а каква е причината – не знам. Имаме много такива случаи, в които помагаме на деца и възрастни. Няколко такива случаи имаме в последните няколко дни. Ние непрекъснато реагираме, но няма как да знаем всеки от какво има нужда“ – това каза в сутрешния блок на БНТ заместник-министърът на здравеопазването проф. Илко Гетов по случая с малкото момиченце Амая, която не дочака трансплантацията.

„Може би не знаят към кого да се обърнат или се обръщат прекалено късно. В България не се правят всички медицински интервенции, необходима е непрекъсната инвестиция за нова техника. Но много от нещата се правят в чужбина. Досега при нас не са стигали оплаквания от хора, които не са успели да стигнат до трансплантация. В европейските страни нещата могат да се случат до ден-два, включително за лечение и лекарства.

Държавата може да осигури транспорт със самолети, очакват в рамките на март да имаме и хеликоптер, който ще служи само за страната“, каза проф. Гетов.

По отношение на недостига на инсулин по аптеките той каза: „Самият факт, че има сигнали и репортажи, значи че някъде нещо не работи както трябва. Ние също сме имали сигнали за недостиг на инсулин, взели сме мерки и оттогава все по-малко сигнали има.

Предприемаме всички мерки. Наличности в складовете имаме за 3 месеца, но в аптеките се наблюдава липса. Каналът, по който тези лекарства стига до аптеките, не работи.

Всички имат задължения да осигурят необходимите количества, да ги доставят на гражданите. След като това не се случва, явно ще трябва електронно проследяване на наличностите и още от другата седмица ще започнем консултации с дистрибутори на едро и фармацевти.

Не може да сме член на Европейски съюз и хората да ходят да си купуват в други държави лекарства при положение, че такива имаме и тук“.

И допълва: „Има вече наказани, но не искам да коментирам. Глобата е 150 000 лева еднократна глоба за фирми, които изнасят лекарства въпреки забраната. Идентифицирани са субектите, които са нарушили, но системата трябва да заработи и това е приоритет. Не може един пациент от Димитровград да си търси лекарствата във Видин.

Промените във цените на лекарствата при онкоболните трябва да влязат от 1 юли. В този период от време ще направим техническата подготовка и да няма разлика в плащанията от различни лечебни заведения.

Това е мярка срещу два пъти плащане за лекарство. Засечени са лекарства, предписани на пациентите, но не са му дадени и се изнасят за чужбина. Този контрол е много важен“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Март месец е тук, а с него местим стрелките на часовника с 1 час напред
Next: Какво се прави на Сирни Заговезни 2024 г.?

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.