Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Такова нещо не се е случвало в Стани богат! Зрителите бесни на Ники Кънчев
  • Новини

Такова нещо не се е случвало в Стани богат! Зрителите бесни на Ники Кънчев

Иван Димитров Пешев март 2, 2024
bdfbgfgbdfngfhnghn.png

18-годишен младеж показа отлични знания по време на играта си в „Стани богат“ и изуми не само водещия Ники Кънчев, но и всички зрители пред малкия екран.

Димо Стоянов учи в Професионалната гимназия по електротехника и електроника в Бургас, а после има план да завърши Националния военен университет със специално киберсигурност. Чете дебелите книги на Карл Маркс, слуша маршове и класическа музика.

Играта му предизвика фурор в социалната мрежа Фейсбук, където стотици зрители го подкрепиха с позитивни коментари. Ето и една много малка част от тях:

„Отдавна не се бях кефил толкова на участник. Браво на момчето и родителите му, възпитали такъв интелигентен младеж“.

„Браво на това възпитано, културно и интелигентно момче. Показа завидни знания за възрастта си. Бог да е с него. Повече такива млади хора трябват на майка България!“

„Перфектен в разясненията дори с кратки автобиографии и това, че не отговори правилно, не е проблем, представи се отлично!“.

Момчето от Айтос показа отлични знания снощи и без да ползва нито един жокер стигна до въпрос за 5000 лева. Тогава той трябваше да си помогне с „50:50“ и „Обади се на приятел“, за да отговори правилно.

В началото тийнейджърът разказа, че освен да чете и стои на компютъра, обича да спортува – играе баскетбол, практикува лека атлетика и ходи на фитнес. „Цяла България те гледа. Ти си бъдещето на България, ще останеш ли тук?“, го попита Ники Кънчев.

„Разбира се! Ще остана в България, никога не съм мислил за емиграция“, отговори усмихнатият младеж, който спечели уважението на всички зрители вчера със страхотната си игра.

Последва питането за петцифрената сума: „Коя историческа личност е създала над 550 картини и е автор на съчинението „Рисуването като развлечение“?“ – Джордж Вашингтон, Ото фон Бисмарк, Уинстън Чърчил или Шарл дьо Гол.

Тук Стоянов каза по няколко неща за всеки, демонстрирайки добри познания за тези личности.

„Не мисля, че е Уинстън Чърчил, тъй като не виждам как ще побере рисуване, защото денят му е бил – става, пие уиски, пуши няколко цигари, отива, заседава. Затова не виждам как ще може и да рисува. Шарл дьо Гол знам, че се е занимавал доста силно с политиката. През втората световна дори трябва да организира френската задгранична република и съпротива. За Джордж Вашингтон не съм сигурен дали е рисувал. Бил е добър стратег. Също и за Ото фон Бисмарк, който е бил добър стратег, канцлер на Прусия. Всички са били силни лидери. Ото фон Бисмарк е фелдмаршал на Прусия, Чърчил е министър-председател, който е ръководил военните действия. Шарл Дьо Гол – генерал, който после става президент, а Джордж Вашингтон е първият президент на Щатите“, каза той.

След като не успя да реши извика и приятеля си от публиката Никола, който е 19-годишен студент.

Кънчев се обърна към двамата, казвайки им, че се радва, че такива умни момчета ще се занимават с България през следващите години.

Жокерът призна, че не знае верният отговор, но също като Димо мисли, че не е Чърчил. Той насочи участника към Дьо Гол по логика, че доста французи са известни с артистичните си наклонности. „Доста голяма част от европейското изкуство си идва от Франция. И киното е измислено там. Затова по пътя на логиката ако решим, че французин е отговорен за изкуство, може и да не сгрешим“, каза Никола, а Димо му се довери, като още веднъж каза, че с това пиене и пушене няма как Чърчил да се е занимавал с рисуване.

[undefined]

Стоянов реши да маркира Шарл дьо Гол, но верен отговор се оказа Уинстън Чърчил, като за участника останаха 2000 лева, които бе заключил като втора сигурна сума.

Странно защо обаче Ники Кънчев се държа доста назидателно след посочения отговор преди да им каже, че са сгрешили.

„Един допълнителен жокер. Ето, все едно сега го задавам въпроса: „…и автор на съчинението…“. Той е писал“, каза Кънчев, след което се изправи заплашително на крака срещу тях, повиши леко тон и със страшен поглед ги пита: „Кой? Кой е писал? Кой има Нобелова награда за литература? Уинстън Чърчил – верен отговор“.

След като седна водещият добави: „Дори в последния филм с Гари Олдман той нонстоп се караше на секретарката си, защото тя правеше правописни грешки. той иска неговото слово да е ярко, запомнящо се. След провала при Галиполи през 1915 г. той е уволнен. Имал много време да седне, да рисува, да пише и след това е казал, че в най-тежкия период от живота му рисуването много му е помогнало“.

Реакцията на Ники Кънчев срещу спечелилия много симпатии ученик предизвика отрицателни мнения на част от последователите на страницата на „Стани богат“ във фейсбук.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Потомката на Апостола разтърси България с признания за Левски
Next: 80-годишната баба Вера разкрива: Телепортирах се с таксито в турското робство

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.