Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 80-годишната баба Вера разкрива: Телепортирах се с таксито в турското робство
  • Новини

80-годишната баба Вера разкрива: Телепортирах се с таксито в турското робство

Иван Димитров Пешев март 2, 2024
sdfvdfbfdbdgfgfbgf.png

Докато карах из софийските улици, преминах назад във времето, съжалявам, че не събрах прахта от колата за доказателство

„Телепортирах се назад и се пренесох по време на турското робство! През 1977 година, докато карах таксито си из столичните улици, изведнъж всичко изчезна. Появи се тесен и каменист път. От лявата ми страна видях огромна старинна постройка. След време разбрах, че съм видяла конака – турското управление, в което са се намирали военните със съпругите и децата си. Имаше стар дувар от кирпич метър и половина, който се ронеше и покри цялата ми кола с прах. Аз се движех и не спирах, свивайки към паметника на Васил Левски. Изведнъж всичко отново изчезна и се върнах в наше време.“

 

Така описа пред „България Днес“ първата си телепортация назад във времето 80-годишната баба Вера. Редакцията ни се свърза с нея, за да разкаже още от невероятните си истории, които разкри публично за първи път пред медията ни наскоро.

 

 

Докато карала таксито си, Вера се връщала назад във времето

 

След като слязла от колата си, възрастната жена видяла, че автомобилът е покрит с прах. Баба Вера сподели, че съжалява, че не е събрала прахта от колата в кесийка, за да я даде за изследване, което да докаже колко години назад във времето се е върнала. След време, когато жената си мислела, че й се е сторило и не е възможно да се телепортира отново – тя пак се върнала назад във времето.

 

„Най-често се телепортирах в полунощ, докато карах таксито си. Една вечер през 1998 година, докато шофирах по столичен булевард, почувствах топлина, която я няма на нашия свят. Булевардът изчезна и се превърна в тесен път с камъни и от двете страни малки магазинчета, където се продават платове, дрехи и накити. Разбрах, че отново съм се върнала по време на робството и съм се озовала на търговска уличка, където турците са продавали стоката си. Магазините бяха пусти, но аз почувствах, че вътре има мои неща. Влязох вътре и започнах да събирам това, което чувствах за мое. Един вътрешен глас ми каза да не взимам тези неща, защото в нашия свят ще се превърнат в прах, и всичко отново изчезна, а аз се озовах в колата си“, спомняи си Вера.

 

 

Пратеници посещават пенсионерката

Жената дълго време размишлявала за това, което й се е случило, и за предишните си животи. Искала да разбере защо миналото я преследва и каква е била тогава.

След поредното среднощно телепортиране в колата на Вера се качила прегърбена баба, която помолила таксиметровата шофьорка да я закара на 50 метра.

„Тя седна на предната седалка до мен, погледна ме и ми каза: „Дете, недей да мислиш и да ровиш в миналото си. Каквото е било твое, не можеш да го вземеш. Дори и да го вземеш в този свят, в днешно време, то ще се превърне в прах“. Когато попитах бабата коя е тя и откъде знае какво ми се случва, тя отговори, че е съседка на Ванга. Тази жена бе изпратена, за да ме предупреди да не взимам нищо старо в нашето време“, разказа с трепет в гласа си Вера.

 

Извънземни я носят на ръце

„Извънземни ме носеха на ръце, а след това се събудих в тялото си като човек!“ Това разказа Вера Велева пред „България Днес“ преди броени дни.

80-годишната пенсионерка за първи път публично разкри необикновените неща, които се случват в живота й. Вера сподели, че още като съвсем малка извънземните я изпратили на Земята.

 

„Помня, че тичах с двама мъже в бели одежди насред необятна поляна. Те бяха високи около два метра с дълги руси коси до раменете. Единият от тях ме носеше на ръце и ми каза, че е време. Тогава за първи път се събудих в човешкото си тяло. Бяха ме сложили на широко легло и до мен имаше една жена, която никога не бях виждала до сега – моята майка“, разкри Велева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Такова нещо не се е случвало в Стани богат! Зрителите бесни на Ники Кънчев
Next: Майката на Азис изплю камъчето: Васил не е рожденото му име

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.