Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Актьорът, изиграл Капитан Петко войвода: Мъчно ми е за младите българи
  • Новини

Актьорът, изиграл Капитан Петко войвода: Мъчно ми е за младите българи

Иван Димитров Пешев март 3, 2024
dgfbdfgbdfghjgfhjkghkhj.png

„Един живот не е достатъчен да разбереш кой си и къде си сгрешил. Радвам се, че съм забравил някои неща, защото не се живее на стари години със спомени, които те пращат някъде“, каза актьорът Васил Михайлов в предаването „Опорни хора“ по Bulgaria ON AIR.

Той сподели, че още като студент е играл във Военния театър. Гласът му обаче за малко да го прати в друга посока.

„Гласът тръгна още от училище, аз и един мой съученик пеехме бас в училищния хор. Заведоха ме при Стойко Диков, бях много зелен още. Дядо ми е пеел народни песни. Аз съм тракиец от Мараша, селото е между Арда и Марица“, сподели Михайлов в ефира на Bulgaria ON AIR.

На въпрос какво е бъдещето на България, той отговори, че е оптимист, но му става тъжно, защото „младите бягат навън и им е много лесно, защото няма нещо, което да ги влече обратно. Животът навън е друг и те забравят откъде са дошли и какви са нашите традиции“, добави актьорът.

По думите му на хората, които се занимават с изкуство, не им е мястото в политиката.

„Работата е изгнила отдавна. Избягах и не си взех заплатата. Щях да я дам за благотворителност“, призна Михайлов.

Актьорът отбеляза, че не се дава на кого да е да прави филм за Ботев и Левски.

„В първия филм за Ботев играх поп Сава Катрафилов. На Ботев текстът е ясен: „Тръгнал съм да освобождавам този робски народ“, посочи Михайлов.

За образа си на капитан Петко Войвода разказа, че е отишъл на градска среща пред паметника във Варна. Имало е около 8 хил. души, които са тръпнели в очакване да го видят.

„Не знаех, че вътре киното е вече пълно. Когато ги поканих да отидем отсреща в училището, извикаха: „Води ни!“. Бяхме почти пред гражданска война. Вечерта, като се прибрахме, треперехме. Отидохме на бар и там никой не ни познаваше. Малък Петко плачеше и казваше: „Войводо, цяла Варна беше наша, а сега никой не ни знае“, каза Михайлов.

Той призна, че една от най-големите, му болки е тази, че сме много разделени.

„Боли ме, че България не може да си намери мястото и хората, които да я управляват. Място има, но няма хора. Може и да не е 3 март, но трябва да измислим нещо, което да ни събира“, заяви актьорът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно: Затвориха изцяло прохода Шипка
Next: Българска майка нажежи интернет навръх 3-ти март: Нищо няма да остане, нищо!

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.