Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Строителният бум в Източните Родопи: Мъж има 10 апартамента, но строи и къща
  • Новини

Строителният бум в Източните Родопи: Мъж има 10 апартамента, но строи и къща

Иван Димитров Пешев март 3, 2024
sdfvdsvfdbkdgfb.png

Огромно търсене, много продажби, постоянен скок на цените. Така се обяснява строителният бум в Източните Родопи. Между 800 и 1000 евро е цената на квадратен метър в областния град Кърджали, а блокове не спират да никнат навсякъде. Едва ли вече има жител край Арда, който да не може да се похвали с поне две жилища. А не липсват и рекорди, съобщава 24rodopi.com.

„Имам десет апартамента, всички ги давам под наем. В момента дори строя къща“, посочва за „Родопи voice“ родопчанин. Имотите са в Кърджали. Мъжът е инвестирал всичко спечелено в недвижимо имущество.

 

„Хората се притесняват от инфлацията не само в страната, но и зад граница. И влагат готовите пари в нещо, което да им даде сигурност. В един момент не изключваме възможността пазарът да се пресити и жилищата, шеговито казано, да станат повече от населението. Тогава може да се очаква спукване на балона и цените рязко да паднат. Когато всички станат продавачи, кой ще е купувачът, се пита. Разбира се това е само вероятност“, коментира пред екипа ни брокер. Имоти в Кърджали се купуват от хора от цялата област, включително и от Смолянските общини.

Двойна е печалбата за инвеститор. „Ако се вложи един милион в изграждане на малка кооперация, ще се спечелят два. Покриват се разноските и чисто остава един милион. Горе-долу такава е сметката. Въпреки увеличението на строителните материали, то се компенсира със скока на квадратния метър. Помните как се увеличаваше. Преди десетина години той бе 350 евро, достигна 500, вече надхвърля 1000 евро“, коментира за „Родопи voice“ отлично запознат с калкулациите в бранша.

През четвъртото тримесечие на 2023 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 2 275 жилищни сгради с 16 788 жилища в тях и 1 880 330 кв. м. разгъната застроена площ (РЗП), сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) – 7 559, Пловдив – 2 702, Варна – 1 534, Бургас – 1 345, и Кърджали – 786.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Урок по история: Кога 3 март става национален празник
Next: България настръхна! Зрелище като това в Пампорово не се вижда всеки ден

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.