Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пред къщата на новата Ванга се вие дълга опашка от желаещи да им помогне, трябва да си носите само бучка захар
  • Новини

Пред къщата на новата Ванга се вие дълга опашка от желаещи да им помогне, трябва да си носите само бучка захар

Иван Димитров Пешев март 4, 2024
bcusdkvfdkvdfkbkfgb.png

Загадъчна сръбска пророчица от години събира пред къщата си изпаднали в беда хора по Балканите, изгубили друга надежда за здраве и благополучие. Коронавирусът, кризата и неизвестностите пред бъдещето обаче докараха безкрайни колони от автомобили пред селото, в което тя врачува, а стотици палатки са разпънати около родната й къща в Миялица.

Сръбският вестник Република излиза на първа страница с огромно заглавие и репортаж какво се случва около ясновидката, някои от които наричат новата Ванга.

В селото в южната част на Сърбия, пред къщата на известна Марина, има редици коли от цяла Сърбия, но и от чужбина, предимно от България. Хората идват най-вече заради болести, защото твърдят, че Марина има страхотна биоенергия и е ясновидка, пише „Стандарт“.

Десетки хора ни казаха, че тя им е помагала със стерилитет, че е предсказвала красиви и тъжни моменти. Настойчивите хора чакат от две до три нощи, когато е пренаселено. Безкрайните колони от автомобили стоят на входа на село Миялица, в което живеят 190 човека и е недалеч от Лесковац. Хората спят през нощта пред къщата на тази загадъчна жена в очакване на сесията.

За Марина се знае много малко, освен че тя е жена на четиридесет и че тя „е открила своите свръхестествени сили преди 15 години“. Тези, които са били с нея на прегледа, казват, че веднага поставя диагноза и след това лекува за кратък период от време.

Входът за селото прилича на граничен пункт. Препълнено е с коли, хората търпеливо стоят, облегнати на колите си и чакат да стигнат до къщата на Марина.
Не стотици, хиляди хора лагеруват на палатки всеки ден пред къщата на Марина. Условието й да ги приеме е да спят една нощ пред дома й, но много нощуват три или четири нощи. На сутринта една от съквартирантите й излиза и раздава номера на хората, като в банка.

След това, според графика, хората влизат в къщата на Марина за сесия. Там тя ги приема в стая, пълна с икони – разказват ни местните жители на Миялица, които самите дълбоко вярват, че тя има лечебни сили, защото ги е излекувала от различни болести.

Марина първо лекува с биоенергия, а после предписва терапия. Няма тарифа, всеки плаща, колкото може.
Българите я смятат за новата Ванга. Идват болни също така от Македония, от Черна гора, от Босна, от цяла Сърбия …

Тя лекува и тези, които не идват лично, достатъчно е да се покаже снимка.Доколкото знаем, тя е разбрала за своите сили преди 15 години и оттогава се занимава с този бизнес – уверяват съседите на Марина.

Един българин, когато го заварихме търпеливо да чака в Миялица, за да се види с Марина, каза, че е убеден в нейните сили.

„Тази жена не е магьосница, а истинска лечителка. Когато дойдеш при нея, все едно си дошъл при психолог. Освобождава от страха, дава надежда. Познавам жени, които са били безплодни и след сеанса са родили две деца“, казва българинът.

Той твърди, че тя вдигнала на крак много отписани хора. „Скромна жена е, не иска много да се знае за нея“, обяснява друг българин, които е сред тълпата, чакаща в Миялица.
Славата на Марина се носи в Сърбия и Балканите от години. Сръбските медии с охота разпространяват всяка дума, казана от нея. Твърдят, че сред най-честите й клиенти са Лепа Брена, Цеца Величкович и много политици.

Дали е новата Ванга, кой знае? Марина обаче иска да я приемат като такава. Всеки влиза при нея с бучка захар, с която е преспал. Именно по сладките кристали едно време гадаеше великата Ванга. Самата Марина разказва пред медиите, че за метода е научила от пророчицата на Рупите, която посетила няколко пъти по личен проблем.

Така двете се сприятелили. За последно се видели преди смъртта на известната българска гадателка. Тогава тя ѝ споделила, че си отива при „своите“, без да уточнява какво има предвид. Заръчала ѝ да не плаче, защото щяла да бъде по-жива от живите.

„Тик е ме наследиш“ – казала ѝ Ванга. Или поне така твърди сръбската гадателка. Но между смъртта на великата пророчица и началото на сеансите на провъзгласилата се за нейна наследничка има дълъг период от 10 години.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хоро от Българска сватба разпали социалните мрежи и ни накара да се гордеем
Next: Поп фолк певица изненадващо приключва кариерата си, ето причината

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Изтъкнатият юрист и политик си отиде на 97-годишна възраст. Тъжната новина съобщи бившият конституционен съдия Георги Марков.
  • С настъпването на октомври балконите постепенно губят летните си цветове.
  • Исторически ден! След 14 години Вучич пада от власт в Сърбия! 😲
  • Радев гoни тези хранителни вериги от България
  • Слави Василев: За хората няма значение кой е президент, щом Радев управлява 🙃
  • Слави Бинев към покойния Любен Дилов: Братко, ще се видим скоро! Двамата бяха близки приятели и партийни съмишленици
  • Борисов: Тревожно е, че премиерът говори за още убийства, вместо да успокои хората
  • Бойкот на изборите в Лютово, нито един жител не е гласувал
  • Собственик на заведения от Велинград: 200% надценка в ресторантите е нищо👇
  • Проф. Кантарджиев с остри думи за политиците: Не мога да уважавам хора, които не дават пет пари за живота на народа си 👇 👇 👇

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.