Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как се подрязва Мушкатото през март, за да ви радва с богат цъфтеж и нови съцветия
  • Новини

Как се подрязва Мушкатото през март, за да ви радва с богат цъфтеж и нови съцветия

Иван Димитров Пешев март 4, 2024
sdfvdsfkbkgfbkfgkbkgf.png

Пеларгонията няма да умре без резитба. И, без съмнение, ще цъфти до лятото. Но колко декоративно ще бъде това растение, зависи само от твърдостта на духа и ръката на собственика .Останал без пролетна прическа, Мушкатото може да се превърне в удължен и безформен храст.

Тъй като през зимата междувъзлията се простират и новите издънки са концентрирани главно върху върховете на старите клони, предпочитам да правя резитба на пеларгонията всяка пролет.

Не я жалете! Растението перфектно толерира резитбата и, бързо обраствайки, е благодарно за подстригването. Ако е направено правилно

Възрастта на растението няма значение. Колкото по-рано започнете да формирате храст, толкова по-лесно е по-късно. Следователно схемата е подходяща както за млади резници, така и за пеларгония на почтена възраст, както в моя случай.

Но има изключения: кралски и ангелски пеларгонии. Те правят пъпките през зимата и се прави резитба през есента, а не през пролетта. Пеларгониите с проблемни корени също не трябва да се подрязват.

Кога да режете пеларгония през пролетта

Средното време е границата на февруари и март . Активността на слънцето вече е нараснала достатъчно, за да се изчакат силни издънки. Ако се подрязват рано, дългите издънки ще растат под лоша зимна светлина. Ако го направите късно – рискувате да останете без цъфтеж „до началото на сезона“.

Стъблото на пеларгонията се състои от междувъзлия и възли. Всеки възел е потенциална спяща пъпка, готова да прерасне в свежа издънка. Той е това, от което се нуждаем.

Намирането на възлите на пеларгония не е трудно. Те приличат на ивици, често покрити със сухи люспи. Някога тук е растял лист:

Подрязването се прави след 4-5 междувъзлие на всеки клон.

По този начин, растението не се източва прекалено много на височина и от всички спящи пъпки под мястото на прищипване, излизат нови клончета. Така, те оформят едно много по-компактно и по-пищно храстче. Това помага и за образуването на нови съцветия.

Какво да правите след резитбата на пеларгония

Поставете на слънчево място . Светлината е най-добрият стимулатор на растежа.
Ако не искате да се задоволите само с милостта на пролетното слънце, подхранете пеларгония с азотен тор .

След резитбата незабавно прехвърлям растението в нова, малко по-голяма саксия.
Първият път поливайте мушкатото много внимателно. То е загубило почти всички листа, които изпаряват влагата. Следователно, голям обем вода определено е безполезен.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Навръх празника: Арести на Шипка, а търговците със схеми изтъниха джоба на родолюбците
Next: Такъв ремонт Бригада нов дом не е правил, истинско чудо

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.