Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как се подрязва Мушкатото през март, за да ви радва с богат цъфтеж и нови съцветия
  • Новини

Как се подрязва Мушкатото през март, за да ви радва с богат цъфтеж и нови съцветия

Иван Димитров Пешев март 4, 2024
sdfvdsfkbkgfbkfgkbkgf.png

Пеларгонията няма да умре без резитба. И, без съмнение, ще цъфти до лятото. Но колко декоративно ще бъде това растение, зависи само от твърдостта на духа и ръката на собственика .Останал без пролетна прическа, Мушкатото може да се превърне в удължен и безформен храст.

Тъй като през зимата междувъзлията се простират и новите издънки са концентрирани главно върху върховете на старите клони, предпочитам да правя резитба на пеларгонията всяка пролет.

Не я жалете! Растението перфектно толерира резитбата и, бързо обраствайки, е благодарно за подстригването. Ако е направено правилно

Възрастта на растението няма значение. Колкото по-рано започнете да формирате храст, толкова по-лесно е по-късно. Следователно схемата е подходяща както за млади резници, така и за пеларгония на почтена възраст, както в моя случай.

Но има изключения: кралски и ангелски пеларгонии. Те правят пъпките през зимата и се прави резитба през есента, а не през пролетта. Пеларгониите с проблемни корени също не трябва да се подрязват.

Кога да режете пеларгония през пролетта

Средното време е границата на февруари и март . Активността на слънцето вече е нараснала достатъчно, за да се изчакат силни издънки. Ако се подрязват рано, дългите издънки ще растат под лоша зимна светлина. Ако го направите късно – рискувате да останете без цъфтеж „до началото на сезона“.

Стъблото на пеларгонията се състои от междувъзлия и възли. Всеки възел е потенциална спяща пъпка, готова да прерасне в свежа издънка. Той е това, от което се нуждаем.

Намирането на възлите на пеларгония не е трудно. Те приличат на ивици, често покрити със сухи люспи. Някога тук е растял лист:

Подрязването се прави след 4-5 междувъзлие на всеки клон.

По този начин, растението не се източва прекалено много на височина и от всички спящи пъпки под мястото на прищипване, излизат нови клончета. Така, те оформят едно много по-компактно и по-пищно храстче. Това помага и за образуването на нови съцветия.

Какво да правите след резитбата на пеларгония

Поставете на слънчево място . Светлината е най-добрият стимулатор на растежа.
Ако не искате да се задоволите само с милостта на пролетното слънце, подхранете пеларгония с азотен тор .

След резитбата незабавно прехвърлям растението в нова, малко по-голяма саксия.
Първият път поливайте мушкатото много внимателно. То е загубило почти всички листа, които изпаряват влагата. Следователно, голям обем вода определено е безполезен.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Навръх празника: Арести на Шипка, а търговците със схеми изтъниха джоба на родолюбците
Next: Такъв ремонт Бригада нов дом не е правил, истинско чудо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.