Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 2 седмици странно време удря България, проф. Рачев смрази със снежна закачка
  • Новини

2 седмици странно време удря България, проф. Рачев смрази със снежна закачка

Иван Димитров Пешев март 5, 2024
sdfvdsbfbdgfbfgdhjgfjhg.png

Климатологът проф. Георги Рачев направи доста странна мартенска прогноза. Тя бе свързана с удоволствие и жизненоважни събития.„Удоволствието е, че от нощес облачност налази София и започва да вали.

В Южна България ще вали много, ще има и сняг. Сега му е времето. Жизненоважно е!

Жалкото е, че в Северна България няма да е така, а само в южната част на страната“, каза климатологът в сутрешния блок на bTV.

 

„Две седмици ще ни очаква мартенско време – като стандартно настроение на всяка пълноценна жена – ту студено, ту топло, ту ще вали, ту не.

Март ще е нормален по отношение на температурите, дори може да е малко по-топъл“, поясни климатологът.

По думите му още днес привечер валежите ще спрат и утре ще настъпи едно по-топло време, за да може на 8 март да е хладно. 

„Осми март на обяд… температурите в Париж ще са добре, а над Източна Европа ще стане хладно. Четвъртък и петък температурите ще станат малко по-ниски.

 

После ще стане пак топло, после пак ще захладнее – така цели 2 седмици“, поясни професорът.

„Закачката е дали на 8 март на Бояна или малко по-високо ще прехвърчат снежинки и някоя да не кацне на жълтите павета в София!“, каза климатологът и веднага даде отговор: „Малка е вероятността!“.

Той поясни, че в София времето ще бъде нагоре, надолу. По морето пък ще бъде нито така, нито онака – безвремие.

 

Проф. Рачев обаче сподели и личен момент, който по всичко личи, че много го ядосва: „Наблюдавахме най-топлият февруари, най-топлата зима, а аз лично плащах най-скъпото парно…

Ама айде тук е намесен и пазарът… пазарната логика“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българско село, което е било столица на отцепила се от България република
Next: 9-г. момченце намери бутилка с бележка в Марица, отвори я и се разплака от прочетеното

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.