Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съпругът ми и аз живеехме в пълна хармония, докато един ден той не ми разкри своята ужасна тайна
  • Новини

Съпругът ми и аз живеехме в пълна хармония, докато един ден той не ми разкри своята ужасна тайна

Иван Димитров Пешев март 5, 2024
tsdvsdvdfvsdvsdfvfd.png

Повечето жени и много мъже във връзки (поне преди брака) често имат така наречената резервна опция . Най-често това е същият „тайно“ любящ приятел или приятелка, който ще отиде до много заради въздишките си.

С течение на времето животът поставя всичко на мястото си и дори същите тези резервни варианти в по-голямата си част идват на себе си и развиват собствените си отношения с някой друг. Но, за съжаление, това не винаги се случва.

 

Важно е да разберете, че ако човекът, към когото имате чувства, не иска да има нищо общо с вас, тогава вашата ситуация няма да може да се промени с течение на времето. Хората дълбоко в себе си все още са егоисти. И нямат противоречиви чувства относно използването на другите. Затова не бива да се привързвате към вашата „бъдеща сродна душа“. По-добре е да се грижите за себе си и за саморазвитие. В крайна сметка, когато се чувстваме по-добре, другите го виждат. Което оказва голямо влияние както върху самочувствието, така и върху качеството на живота ни.

РЕЗЕРВНА ОПЦИЯ

Познавах съпруга си в гимназията. Когато бях в 11 клас, в нашата дискотека идваха по-големи момчета и Денис беше сред тях. Второкласник, в готино яке и с живи сини очи. Спомням си, че тогава бях луд по неговата мистериозна харизма и познат характер. Той познаваше всички наши момчета, а тези, които не познаваше, просто мечтаеха да го срещнат. Тази вечер дори не се доближих до компанията му, но животът ни събра малко по-късно.

 

Когато самият аз започнах да уча в института и вече бях преминал някакво „бойно кръщение“, отново срещнах Денис. Сега той завършваше обучението си, но все още беше същият сладък човек, какъвто го срещнах преди няколко години. И въпреки че в мен кипяха момичешки несигурности и съмнения, този път имах смелостта да се кача и да се запозная. Реакцията му беше много мила и той самият ме покани да се срещнем лично след няколко дни. Бях на седмото небе.

Мина време, започнахме да се срещаме, след това започнахме да живеем заедно. Денис си намери добра работа, а аз продължих да уча. Бяхме модерна двойка и това много ме устройваше. Беше ми приятно да осъзная, че аз, едно ниско, пълно момиче, се чувствам доста добре до моя висок и красив господин. Винаги съм знаела, че той няма да ме нарани и няма да позволи на никой на този свят да каже нещо обидно за мен. Така че сватбата не отне много време да се случи. Въпреки че Денис каза, че това е просто „празник за шоу“ и той не го приема на сериозно.

Растяхме, развивахме се и постоянно измисляхме нови планове за живота. Но аз настоях Денис да спре да се среща с приятелите си през ден, все едно са още ученици или студенти. Освен това не бях възхитен от техните посещения при нас. Исках тишина и спокойствие с любимия човек. И 25 години вече не са детство. Време е да помислим за бъдещето, за семейството.

Денис понякога мърмореше за това. Той каза, че все още не е готов да се сбогува с миналия си живот. Но видях, че има потенциал. Не си мислете, че не сме били някаква проблемна двойка, не. Денис просто изтича при приятелите си след работа. Не останах на работа, за да свърша всичко. Не се прибра при мен. И той отиде на „своето парти“. Така се е чувствал жив, предполагам. Поне така ми каза.

И тогава един ден, след четири години съвместен живот, той ми разкри тайната си. Той има друга жена. И всичките му приятели знаят за нея. Освен това всички са по-щастливи с нея, отколкото с мен. Защото тя не изисква много, не я принуждава да върши рутинна работа, не хленчи. Поисках да ми покаже нейна снимка. И там видях едно момиче, което беше моята абсолютна противоположност. Висок, слаб, с руса разпусната коса. По дяволите, аз самият бих се влюбил в нея.

Но Денис каза, че това е неговият резервен вариант. Защото бях негова жена. Бях негов партньор в живота. И тя не е нищо сериозно. Да, разведряване. Това е всичко. За да потвърди думите си, тогава Денис извади телефона си, обади се на това момиче и ми каза пред мен, че сега знам за нея. Така че не могат да имат нищо сериозно. И затвори. Сякаш това трябваше по някакъв начин да подобри ситуацията в моите очи.

Лично аз съм чувал много за двойки, които дори докато са женени, водят открит начин на живот. Искам да кажа, че се срещат с други хора и не само това. За мен винаги е било диво. Но спокойствието, с което съпругът ми говореше за своята по същество любовница, ми предизвика смесени чувства. Изневеряват ми. Или са изневерили, няма значение. Но в същото време те говорят за това директно. А какво да правя по-нататък зависи само от мен.

Като цяло отделих няколко дни, за да „помисля“. Преместих се да живея при най-добрия си приятел , с когото, за съжаление, не бяхме общували дълго време. Тя ме прие, изслуша ме и ми даде няколко съвета. В началото, разбира се, беше диво да се каже такова нещо. Всичко се носеше като в мъгла. Но след като имах добър нощен сън, разбрах цялата информация напълно. На работа прекарах дълго време в изграждането на бъдещ диалог със съпруга ми. Претеглих плюсовете и минусите. След това отново говорих с моя приятел. Но в крайна сметка се върнах у дома.

Като ме видя, Денис ми посочи с усмивка към масата, където във ваза вече ме чакаше букет от красиви цветя. Имаше и суши, шоколад, изобщо всичко, което обичам. Съпругът ми се вкопчи в мен и ме попита дали съм му простила и може би съм разбрала, че все пак не е толкова лош? В отговор на това го отблъснах леко. Не много, само за да знае, че говоря сериозно.

Казах да, разбрах всичко. И повече от това. Готова съм да се потопя в тези води с него. След това извадих телефона си и му показах кореспонденцията си в приложението за запознанства. Оказа се, че е доста популярно в нашия град, така че имаше от какво да избирате. Първите ми две срещи бяха следващия уикенд. Намерих и резервен вариант за себе си. Между другото, през този един злополучен ден на кореспонденция чух, или по-скоро прочетох, толкова много комплименти за себе си, колкото никога не бях чувал дори в началото на връзката ни с Денис.

Реакцията на съпруга ми беше бурна. Той се опита да изтрие цялата кореспонденция и приложението от телефона ми. Добре е, че съвременните смартфони изискват идентификация с пръстов отпечатък. Тогава той направи скандал, оправдавайки това с факта, че извика своя „резервен вариант“ и отмени всичко. И изобщо не исках да последвам примера му. После отиде на балкона да помисли. След това той искаше да се разходи, но промени решението си, когато видя колко спокойно реагирах на това. Взех си студен душ.

И просто наблюдавах действията му и се чудех как може да се промени човек, ако към него се приложи нещо, което преди е смятал за незначително. Дори ми стана любопитно до какво може да доведе това. Както и да е, имам планове за този уикенд. Моят резервен вариант. И не знам накъде ще ме доведат. Дори да доведе до развод. Но тази ситуация сякаш ми отвори очите и ми даде възможност да погледна нашия съюз отстрани. Омръзна ми да бъда момиче по поръчка. Нека някой вече да тича след мен, ако е така. Ако не искате да създадете семейство, добре. Може би някой ще бъде по-сговорчив, ще видим!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия! 26-годишният Анатоли е мотористът, който загина край Хисаря
Next: Ужасът е неописуем! Разкриха при какъв нелеп инцидент е загинал Димов

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.