Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Депутати накараха Цветанка Ризова да избухне: Срам ме е!
  • Новини

Депутати накараха Цветанка Ризова да избухне: Срам ме е!

Иван Димитров Пешев март 6, 2024
sdfvsfdbkfkdbkfgbkgf.png

Водещата на „Лице в лице“ по bTV Цветанка Ризова започна доста емоционално предаването в сряда вечерта. Основната тема на разговора с гостите ѝ беше оставката на кабинета „Денков“.

„Снощи премиерът Денков подаде оставка, а днес парламентът я гласува в атмосфера на невъобразими обиди, нападки и речник, който може да смути и най-толерантния човек.

Всъщност за мен това е темата на деня – езикът на част от политиците. Няма да цитирам. Срам ме е“, заяви водещата в началото.

Тя се обърна към гостите си анализатори: „Предполагам, че чухте сутринта дискусията.

Аз част от нея чух и наистина беше невъобразимо, непоносимо да слушаш речника на българските политици. Приемате ли, че беше свръх?“, зададе тя първия си въпрос.

Такова единомислие в парламента, такова единодушно гласуване да си замине този кабинет. Това прочетох. До снощи си бяха изтеглили предложението да се гласува оставката, сутринта го внесоха пак и не виждам защо по този арогантен начин се отнесоха с всички в парламента. Денков дойде, хвърли си оставката и си замина с кабинета, за да не участва в дебатите.

Това заяви пред журналисти в Букурещ лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

„И питам моите некоалиционни партньори така ли се отстоява правителство? Защо бързаха да го направят, защо е това е надменно отношение“, попита той.

„Чух Асен Василев, който си е сменил и зам.-шефа на Митниците и каза, че ще има само козметични промени в кабинета. Ако няма радикални реформи в кабинета, регулаторите и съдебната система, няма да участваме. Без кардинални промени, включително и на Асен Василев, аз повече няма да го подкрепям“, отсече Борисов.

„С това си поведение днес ни пратиха в ръцете на Радев. Защо беше нужно да съсипят правителството днес? И да цъка часовник в ръцете на президента. Ако Радев не беше джентълмен, утре можеше да назначи консултациите“, каза още лидерът на ГЕРБ.

„Тези хора в момента играят една игра – да излезе, че ГЕРБ е виновен за това, че отиваме на избори. Видяха добре социологията, че ако са разделени двата избора – евроизборите и предсрочния вот, те на европейските избори ще катастрофират.

И затова тикат за 2 в 1. Само че трябва да излезем ние виновни. Понеже не искам да излизам виновен съм изпратих с техните дами – дамски екип. Ако намерят кардинално решение за кабинета, ще отида да се подпиша“, изгаври се Борисов с лидерите на ППДБ, определяйки ги за „дами“.

Няма никаква надежда, добави Борисов на въпрос има ли надежда да се случи ротацията.

„Какво да правя на преговорите. Те са един рояк лидери, войводи. А аз един четник. Няма изходът. Изходът беше приключен днес“, закани се бившият премиер.

„Асен Василев вика: „Много готино правителство“. Как няма да е готино – ти си узурпирал цялата власт“, негодува Борисов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Стана ясно защо арестуваха Жана Бергендорф, ето какво се случва с нея
Next: Всички непълнолетни на ресторант или кино след 22:00 часа, НО само с декларация за придружител

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.