Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Загиналото момче на Околовръстното знаело 4 езика, имало голям потенциал
  • Новини

Загиналото момче на Околовръстното знаело 4 езика, имало голям потенциал

Иван Димитров Пешев март 7, 2024
dfvldskfbkfgkbfbkfgbgf.png

„Длъжен бях да започна тази работа, защото имам малко дете и жена. Парите не ми стигаха. В онзи ден камиона беше в сервиз. Тръгнах от Пловдив към Стара Загора по Околовръстния път. Започна да вали, пътят беше мокър, карах с 60-70 км/час. Камионът се разтресе, погледнах в огледалото и видях, как ремаркето навлиза в насрещното. Подадох малко газ и опитах да изправя ремаркето, понеже отсреща идваше кола, не успях да го овладея и тя се вряза в него. Съжалявам.“, каза подсъдимият Кристиян Христов пред Окръжен съд Пловдив по-рано днес.

Той е обвинен, че на 07.07.2023 г. при управляване влекач марка „Ивеко“ с полуремарке по непредпазливост е причинил смъртта на Християн Агаларев.

По време на разпоредителното заседание стана ясно, че Христов е готов да признае вината си и делото да се гледа по съкратената процедура, предаде репортер на Plovdiv24.bg.

Защитникът му представи на съдия Екатерина Роглекова характеристични данни за личността на Христов и пожела да бъде разпитана жената с която живеят на семейни начела.

От друга страна родителите на починалото момче не пожелаха да влязат в залата, а адвокатът им депозира молба да бъдат конституирани, като частни обвинители. Съдът прие всички искания на страните.

Подсъдимият Кристиян Христов помоли да каже няколко думи преди окончателната присъда. Многократно той изрази съболезнования на близките на починалото момче и сподели, че лятото на 2023 животът му се е променил изцяло.

„Напуснах работа. Не живея вече в Пловдив, а на село. Постоянно съм под стрес. Всеки ден гледката и момчето са ми пред очите“.

Той разясни, че преди инцидента е бил международен шофьор в чужбина, но заради 3-годишната си дъщеря е искал да бъде по-близо до нея.

След него бе разпитана приятелката му Деница Лафчиева, която разказа за здравословно му състояние в момента.

„Няма да забравя деня, в който ми се обади. Беше притеснен и изплашен. От тогава при нас нещата тръгнаха наобратно. Съжаляваме. Той има посттравматичен стрес. Такова нещо не ти се случва всеки ден.“

Прокурорът по делото внимателно изслуша думите им и даде допълнителни разяснения за случилото се.

„Инцидентът е станал към 14:30 часа. Асфалът е бил мокър, участъкът е имало знак, обозначаващ максимално допустима скорост до 60 км/ч за всички коли. Експертизата показва, че въпреки забраната той е карал със скорост от 89 км/ч. При навлизане за десен завой се е получило занасяне на полуремаркето, което е препречило цялото западно пътно плътно. Ударът е бил неизбежен според автотехническата експертиза.“

Представителят на държавното обвинение каза, че Христов е многократно наказван водач и определи поведението му като безотговорно предвид професионалната му категория.

Според прокурора нужното наказание бе в размер на 3 години лишаване от свобода условно с 5 години изпитателен срок. Тя пожела книжката му да бъде взета за по-дълъг период от лишаваното му от свобода.

Адвокатът на пострадалите разказа в зала, че загиналото момче е знаело 4 езика, бил е уважаван в сферата си и е имал потенциала за стойностен живот.

„Ако не е бил заклещен под полуремаркето, щяхме да имаме ПТП с още пострадали и загинали.“

Той се солидаризира с желанието на прокурора относно наказанието, но остави съдията да реши ефективно или условно ще бъде то.

Защитникът на Христов потвърди, че клиентът му наистина е превишил скоростта, но не е осъзнавал обществената опасност, която може да настъпи.

Според него нужното наказание би било 3 години лишаване от свобода условно с 5 години изпитател срок. Той остави съдът да прецени периода за отнемане на книжката за управление на МПС.

В крайна сметка Кристиян Христов получи присъда от 2 години условно с 5 години изпитател срок. За същия период той трябва да посещава пробационен служител. Книжката му ще бъде взета в срок от 5 години.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Когато баба разбра, че косата ми пада много, ми даде орехи и ми каза да ги сваря – само да видите косата ми сега
Next: Само след няколко часа зимата се връща в България и пада сняг

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.