Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Д-р Неделя Щонова: Само споделям с вас сълзите си
  • Новини

Д-р Неделя Щонова: Само споделям с вас сълзите си

Иван Димитров Пешев март 7, 2024
dsvdfbvfsgbfdbfgbgf.png

Всички жълти медии се надпреварват да гадаят на колко години е. А какво значение има колко след 50-те е д-р Неделя Щонова, щом като изглежда на 35?! Зрителите я обожават. И сякаш за да докаже, че възрастта е само цифра, тя се втурна в ново предизвикателство – в най-бляскавия танцов формат, “Dancing Stars”.

Тя е специалист невролог, вече 24 години е автор и водещ на предаване за проактивна здравна култура, което налага стандарти в съвременната здравна журналистика, базирани на научни факти.

Видяхме д-р Щонова във вихъра на танца с един от най-добрите ни танцьори – Атанас Месечков. За него казват, че е малката Нешка Робева, но това явно никак не притеснява Щонова. Във визитката си признава, че като малка е тренирала балет и не е за вярване, че на тези години тя все още може да скача, и то с перфектен шпагат

За нея спортът наистина е живот и не спира да спортува по един или друг начин. Определено ще бъде претендент за титлата тази година.

Но не само зрителите са изумени от външния вид и уменията й. Ето какво сподели тя в Инстаграм профила си след първото участие:

“Благодаря на цялата публика и на всеки един от вас.

Никога не съм получавала толкова много съобщения, подкрепа и такава лавина от любов.

Прочетох над 2000 съобщения само за един ден.

Благодаря на моя прекрасен, пълен с енергия и абсолютно професионален партньор Атанас Месечков. Беше магична вечер.

И… също… бих искала да споделя още нещо съкровено.

Което ме разплака.

Дъщеря ми, Лили, учи в чужбина. След края на шоуто, тя ми се обади:

– Мамо, ти беше прекрасна. Мамо… Много плаках… мамо… – изхлипа тя. – От щастие, от радост и гордост, че си моя майка. Тук в колежа никой не знае български, но всички гледаха с мен bTV, ахкаха, a аз успявах само да плача и повтарях – това е моята майка, това е моята майка…

Мамо, виж още нещо… виж какво ми написаха приятели и съученици от България.

И праща снимки на съобщенията:

*Майка ти изби рибата.

*Майка ти е извънземна.

*Майка ти не е реална. Как е възможно да прави всичко това?

*Майка ми гледаше майка ти с отворена уста.

*Лили, майка ти е уникална.

*Лили, баща ми сваля шапка на майка ти!

*Лили, майка ти се представи супер. Записвам се на танци!

*Лили, талантите на майка ти край нямат. Това, което видяхме, е УАУ!

Моля ви, хора прекрасни, не приемайте тези думи като някакво хвалене.

Само споделям с вас сълзите си, за да се замислим заедно, че на този свят човек може да бъде две неща –

или добър пример, или лошо предупреждение!

И да опитваш да бъдеш добър пример на детето си и на децата ни, е едно от най-съкровените неща на света. И ние трябва да се развиваме, защото примерът е изключително важен за възпитанието.

Ще продължавам да се трудя.

Ей така, от любов към моето детенце, от себеуважение и също от респект към вас всички!

Благодаря за енергията!

Благодаря от все сърце

Обичам ви!

Много…”

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Само след няколко часа зимата се връща в България и пада сняг
Next: Неописуема драма! Красивата Росица празнува 3 март на връх Шипка, сега се борят за живота й

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.