Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Починалият нелепо Ники Димов е спечелил 10 000 лева от Сделка или не
  • Новини

Починалият нелепо Ники Димов е спечелил 10 000 лева от Сделка или не

Иван Димитров Пешев март 7, 2024
sdfnbgfifnkhgknhgkn.png

Починалият Ники Димов само преди няколко седмици е участвал в предаването „Сделка или не“. Тогава в броя на предаването Ники смело застана на горещия стол до Ненчо с кутия номер 5.

Със смях и закачки, Ники получи оферти от Банкера за суми от 3000 лв., 3800 лв. и 4200 лв. които без колебание отхвърли, след което прие оферта за смяна на кутиите, взимайки при себе си кутия номер 23.

След като вече кутия номер 5 не бе при него, той реши да я отвори и вътре откри 0,50 лв. Финалът се оказа много вълнуващ, защото в последните две кутии се криеха 250 лв. и 10 000 лв.

Ники отказа оферта на стойност 4800 лв. доверявайки се на своята кутия. А в нея той откри впечатляващите 10 000 лв. Така Ники взе своята победа в „Сделка или не“.

„Поредната невъобразима и нелепа трагедия, свързана с човек от нашата общност ни застигна днес (4 март 2024 г.) – един от гласовете на Дунав, който ни информираше, забавляваше и надъхваше по време на мачовете на отбора – Ники Димов (DJ Zmey) си замина при нелеп инцидент (удар от ток).

Ники бе страхотен приятел на Дунав и винаги бе с клуба дори в най-тежките моменти. Това е поредна тежка и непрежалима загуба в много кратък период от време.

Почивай в мир, приятелю – там, горе при звездите“, написаха във фейбук от футболния клуб на Дунав (Русе)

Токов удар при риболов в село Писанец е убил русенския учител и диджей Никoлай Димов, който години наред надъхваше с музика запалянковиците на русенския футболен клуб Дунав.

По-рано от тима от Втора лига съобщиха тъжната новина за кончината му, съобщавайки, че DJ Zmay (диджей Змей) е загинал при нелеп инцидент.

Полицията в Русе информира за трагедията, разкривайки подробности:

„На 4 март в 15,27 часа чрез тел. 112 е получено съобщение, че в района на Рибарски комплекс за спортен риболов в село Писанец, при досег с рибарска въдица до контактната електрическа мрежа, е починал на място мъж от Русе.

Местопроизшествието е посетено от дежурна оперативна група, като при извършения оглед е установено, че причина за инцидента е досег до контактната електрическа мрежа, преминаваща успоредно на водоема в с. Писанец, с 8-метрова карбонова телескопична въдица марка „Poke“.

По тялото на мъжа са установени ясни изгаряния в областта на дясна длан и ляв долен крайник в областта на ходилото.

По случая е образувано досъдебно производство за престъпление по чл.127, ал.1 от НК до изготвяне на съдебно-медицинска експертиза, доказваща причините за смъртта на лицето“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Радев изненада партиите с този ход
Next: Поклон! Чочо Владовски си отиде разочарован и тъжен

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.