Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Починалият нелепо Ники Димов е спечелил 10 000 лева от Сделка или не
  • Новини

Починалият нелепо Ники Димов е спечелил 10 000 лева от Сделка или не

Иван Димитров Пешев март 7, 2024
sdfnbgfifnkhgknhgkn.png

Починалият Ники Димов само преди няколко седмици е участвал в предаването „Сделка или не“. Тогава в броя на предаването Ники смело застана на горещия стол до Ненчо с кутия номер 5.

Със смях и закачки, Ники получи оферти от Банкера за суми от 3000 лв., 3800 лв. и 4200 лв. които без колебание отхвърли, след което прие оферта за смяна на кутиите, взимайки при себе си кутия номер 23.

След като вече кутия номер 5 не бе при него, той реши да я отвори и вътре откри 0,50 лв. Финалът се оказа много вълнуващ, защото в последните две кутии се криеха 250 лв. и 10 000 лв.

Ники отказа оферта на стойност 4800 лв. доверявайки се на своята кутия. А в нея той откри впечатляващите 10 000 лв. Така Ники взе своята победа в „Сделка или не“.

„Поредната невъобразима и нелепа трагедия, свързана с човек от нашата общност ни застигна днес (4 март 2024 г.) – един от гласовете на Дунав, който ни информираше, забавляваше и надъхваше по време на мачовете на отбора – Ники Димов (DJ Zmey) си замина при нелеп инцидент (удар от ток).

Ники бе страхотен приятел на Дунав и винаги бе с клуба дори в най-тежките моменти. Това е поредна тежка и непрежалима загуба в много кратък период от време.

Почивай в мир, приятелю – там, горе при звездите“, написаха във фейбук от футболния клуб на Дунав (Русе)

Токов удар при риболов в село Писанец е убил русенския учител и диджей Никoлай Димов, който години наред надъхваше с музика запалянковиците на русенския футболен клуб Дунав.

По-рано от тима от Втора лига съобщиха тъжната новина за кончината му, съобщавайки, че DJ Zmay (диджей Змей) е загинал при нелеп инцидент.

Полицията в Русе информира за трагедията, разкривайки подробности:

„На 4 март в 15,27 часа чрез тел. 112 е получено съобщение, че в района на Рибарски комплекс за спортен риболов в село Писанец, при досег с рибарска въдица до контактната електрическа мрежа, е починал на място мъж от Русе.

Местопроизшествието е посетено от дежурна оперативна група, като при извършения оглед е установено, че причина за инцидента е досег до контактната електрическа мрежа, преминаваща успоредно на водоема в с. Писанец, с 8-метрова карбонова телескопична въдица марка „Poke“.

По тялото на мъжа са установени ясни изгаряния в областта на дясна длан и ляв долен крайник в областта на ходилото.

По случая е образувано досъдебно производство за престъпление по чл.127, ал.1 от НК до изготвяне на съдебно-медицинска експертиза, доказваща причините за смъртта на лицето“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Радев изненада партиите с този ход
Next: Поклон! Чочо Владовски си отиде разочарован и тъжен

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.