Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проф. Константинов: Такова нещо у нас досега не се е случвало!
  • Новини

Проф. Константинов: Такова нещо у нас досега не се е случвало!

Иван Димитров Пешев март 8, 2024
sdfvdsfbgfbfgbddfhjgj.png

Оставката на Денков е уникален случай в българската парламентарна практика, тъй като е гласувано с много голямо, при това абсолютно мнозинство. Това каза пред „Фокус“ проф. Михаил Константинов, дългогодишен заместник-председател на Централната избирателна комисия.

Той уточни, че в гласуването са участвали 216 депутати от които няма “против“, няма “въздържали се“. Такова нещо досега не се е случвало.

„Сред тези депутати, които са подкрепили оставката на г-н Денков, е и цялата парламентарна група на ГЕРБ, която е присъствала, това са били някъде между 50 и 60 души.

Всички присъстващи депутати от ГЕРБ са го подкрепили това нещо, ако те са имали нещо против, нищо не пречеше поне да поискат да има дебат по тази оставка, да не бъде така хвърлена една оставка и да се гласува и т.н. Така че нека първо депутатите на ГЕРБ да обяснят защо единодушно са подкрепили тази оставка, а сега се правят, че това нещо не се е случвало“, призова Константинов.

Според него, че има някакви игри, е ясно. Очевидно има някакви договорки, които са тайни, както е и правилно.

„Очевидно е била нарушена някаква тайна договорка, която очевидно е предполагала да не се бърза с тази оставка, за да могат да се разберат преди оставката още с някои неуточнени въпроси.

 

Но аз отново задавам фундаменталният въпрос – как така всички присъстващи депутати от ГЕРБ подкрепиха единодушно тази оставка, ако всъщност са против нея? Така че като дадат отговор на този въпрос, можем да търсим отговори и на останалите въпроси“, добави проф. Михаил Константинов.

„В момента сме в рамките на утвърдени наскоро процедури. Няма нищо фатално, което да се е случило, просто политическите сили ще имат по-малко време да се пазарят по разни въпроси. Всяка от политическите сили първа, втора и т.н., ще имат поне по една седмица да преговарят за състав на кабинет.

При положение, че има предварителни договорки, че нещата са ясни, това не представлява проблем. Няма, повтарям, няма никаква законова преса, сроковете са кратки, но достатъчни, и предлагам да си седнат депутатите на задниците и да решават въпросите, заради които сме ги пратили в парламента“, добави Константинов.

Според него, естествено е най-голямата парламентарна група, която е 69 депутати, това е ГЕРБ-СДС, да получат мандат и това вероятно ще стане. Те ще получат мандат днес или утре.

„Разумно е този мандат да бъде 1 седмица, напълно достатъчно, за да предложат правителство и не да играят номера с прехвърляне на отговорността на втората политическа сила, която е ПП-ДБ.

Значи, този път ГЕРБ трябва да изиграят собствения си мандат категорично, за да покажат, че те са пълноценен участник в една управляваща коалиция. А не да се говорят разни глупости за не коалиции, за не знам си какви работи и т.н., което са абсолютно недостойни приказки.

В момента ни управлява коалиция, която е евроатлантическа. Ако има нови избори, по-евроатлантическа коалиция няма как да има, друг е въпросът дали такава коалиция е полезна за България. Но това е максимално евроатлантическата коалиция.

Един нов парламент ще бъде малко по-дефицитен в това отношение, просто защото една партия, която със сигурност ще си повиши резултата, това е “Възраждане“. Ясно е, че евроатлантизмът ще намалее, така малко шеговито казано. Така че, пак повтарям, ще има кабинет с първия мандат, мандатът на ГЕРБ. И колкото по-рано това стане, толкова по-бързо можем да си гледаме работата“, добави проф. Михаил Константинов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Идва Голяма задушница: Тези жени трябва да носят ябълки в църквата
Next: Имам 3-ма сина и 6 дъщери – ето как изглежда майката, родила 9 деца за 13 години

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.