Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Христиана си тръгна с подвита опашка от Ергенът, след като Алек я целуна, а после я изгони
  • Новини

Христиана си тръгна с подвита опашка от Ергенът, след като Алек я целуна, а после я изгони

Иван Димитров Пешев март 8, 2024
fgbdnghnhgnhjjkhk.png

Снощният епизод на „Ергенът“ приключи неочаквано, след като Алек Младенов тази нощ показа „вратата“ на най-забавната мома – устатата психоложка Христиана Манова .

Фурията от Кюстендил до последно не вярваше, че няма да получи роза и беше убедена, че остава в имението.

Още повече след като се бе целунала Алек минути по-рано на вечерния коктейл.

Е, точно тази целувка обаче беше червения картон за нея, защото беше не просто изпросена, а едва ли не изискана. Да, Христиана седна на пейката до Алек и настоя той да я целуне, за да й покажел, че Магдалена Томова не е по-специална за него от всички останали.

Христиана и Алек целувка

Младенов седя в шок няколко секунди, имащи дължината на минути, а после отнемай къде целуна Хриси – светкавично бързо и се отдръпна от нея. Той дори не успя да скрие, че му е неприятно.

Но върхът на гнева му дойде после, когато разбра, че Христиана е разказвала измислици на момичетата за това как двамата са се целували страстно, с езици и прочие дивотии…

 

 

„Нямам думи“ – с леден глас и физиономия каза Алек пред камерите на екипа, но такива явно не му и трябваха. Вместо думи, той имаше рози, а тази на Христиана не беше сред тях.

Манова си тръгна, без дори да се усмихнат с Алек един на друг, а лицата и на двамата бяха ледени.

Continue Reading

Previous: Извънредно! Откриха застрелян известен адвокат
Next: Даже бабите не знаят това – всички правят тези ДВЕ ГРЕШКИ, когато отиват на гробищата на Задушница

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.