Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нашенци масово тръгнаха към Одрин! За само 100 лева в чантите слагат…
  • Новини

Нашенци масово тръгнаха към Одрин! За само 100 лева в чантите слагат…

Иван Димитров Пешев март 8, 2024
sdfbfgbdfhhgjfgkhjkhj.png

Заради покачването на валутните курсове се увеличава броят на туристите, които идват от България и Гърция да пазаруват в Одрин и района, съобщава „Марица“. 

Левът поскъпна до 17,88 TRY, според „Гугъл финанс“, като гони психологическата граница от 18 TRY. 

Официалният обменен курс на Еврото достигна до рекордните 35 TRY, a доларът е 31,95 TRY. Грам злато е 2200 TRY.

Тази тенденция на обезценяване на турската лира продължава от няколко седмици и се очаква да продължи поне до края на месеца.

Според обменният курс на БНБ левът днес се разменя за 17,73 TRY, а 100 лири вече са 5,63 лв.

 

 

Идващите от България се отбиват първо на пазара Улус, където може да се намери всичко. Единственото правило е да се пазарите. Също така не е за предпочитане да плащате в левове, евра или с карта. Всички предпочитат кеша в турски лири. Тогава и пазаренето е най-изгодно. Повечето от нашенците идват в ранни зори, пазаруват и се връщат по родните си места следобед или привечер.

Търговецът на пазара Улус, Мурат Ахмет сподели за агенция Демирьорен (DHA): „Много сме доволни, че българите идват. Те не умеят да се пазарят. Просто ги оставете да пазаруват. Купуват много. За наше щастие те продължават да идват. Ако не бяха те, нямаше да можем да продаваме нищо тук“, заяви той.

 

 

Магазинерът Салих Мъзрак заяви: „Идват на тълпи… 5 лева са вече 90 лири… Купуват тениски, панталони и бельо. Купува всичко от А до Я за 100 лева и се връщат в България. Турция е изгодна страна за тях. Пазарът Улус е международен пазар. Ние приемаме 10 хиляди туристи на ден“, допълни той.

Българските туристи избират да пазаруват в различни точки на Одрин и околностите, според нуждите. Не са малко и тези които отиват до Лозенград и дори до Тукирдагъ, като се надяват, че цените там са още по-изгодни.

 

 

Поради разликата в обменния курс туристите от България и Гърция пазаруват много изгодно. Важно е да се знае, че можете да пазарувате с кредитна карта без проблем в моловете и магазините от известните турски и международни марки.

В Одрин интензитетът на граничните пунктове продължава предимно през уикендите. Напоследък на входа за България проверките станаха още по-сериозни, заради предстоящото ни влизане в Шенген. Но непрекъснатото поскъпване на еврото и лева увеличи броя на българските туристи, идващи в Одрин за ежедневно пазаруване.

По данни на турската регионална дирекция „Митници и външна търговия на Тракия“ този месец 42 967 българи са влезли в Одрин през граничния пункт Капъкуле/Капитан Андреево. Властите заявиха, че броят на хората, идващи в окръг Одрин за пазаруване, включително и ГКПП-тата с Гърция е над 50 хиляди души.

 

 

Кемал Чингьоз, президент на Камарата на търговците и занаятчиите в Одрин, заяви: „Пристигането на българи не само е от полза за икономиката на Одрин, но също така допринася за икономиката на страната. Виждаме, че търговците правят непрекъснато увеличения, но това е защото и цените в Турция ежедневно се покачват. Ние водим проверки за спекулативно повишени цени. Надяваме се нашите приятели от България и Гърция да могат да пазаруват лесно и приятно в нашия окръг и да знаят, че винаги са добре дошли тук.“

Чингьоз заяви, че преди години турците са ходели в България за пазаруване, но сега, поради ефекта на валутния курс, българите идват в Турция.

 

 

Той допълни: „В момента над 80 процента от консумацията на десерти в Одрин е от българи. Освен това те купуват повечето козметични продукти и почистващи препарати от нашите магазини. Взимат всичко, няма нещо, което да не вземат. Освен това, като дойдат, харчат минимум около 1000-1500 лева на ден. Нямам статистическа информация, но това е, което чуваме.“

 

 

Чингьоз допълни: „Одрин не е загубил българските си клиенти, нито трябва да го прави. Поради тази причина търговците носят голяма отговорност. Те трябва да бъдат разумни, особено с цените. Те не трябва да надуват твърде много цените“, заключи той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В разгара на имотната треска у нас: Експерт прогнозира студен душ за българите
Next: Зрители изригнаха: Ако продължава така, спираме да го гледаме

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.