Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 23-годишен фермер: Останах си на село, отглеждането на зеленчуци е моята страст и любов
  • Новини

23-годишен фермер: Останах си на село, отглеждането на зеленчуци е моята страст и любов

Иван Димитров Пешев март 9, 2024
grasfdsvdfbfgbfgbgfb.png

Николай Здравков е познат на мнозина потребители на социалните мрежи. Той направо си е Facebook звезда, особено за ловците на истинска храна. Работливото момче атрактивно представя плодовете от труда на цялото си семейство във фамилната градина.

„Останах на село, защото животът ми е тук, а отглеждането на зеленчуци е моята страст и любов. Вярвам, че можем да върнем българското производство и да не се налага да внасяме зеленчуци и плодове от други страни“, така той описва накратко причините, поради които живее и работи в русенското село Ценово, вместо да потегли за някой голям град, пише Agri.bg.

Зад 23-годишния Николай, който е завършил професионална гимназия с квалификация „фермер“, стои цялото семейство. За успеха на фирмата работят също така неговите родители и брат му Алекс, който е и автор на атрактивните снимки от ежедневната работа в стопанството.

„Още преди години животът ми подсказа да направя най-елементарното – собствен бизнес, за да не се разпилява семейството ни“, споделя Здравко Здравков, бащата на Николай и създател на градината, която храни всички.

В началото карал децата си едва ли не насила да работят на полето, а сега те харесват този труд и сами са поели нещата в свои ръце.

Семейство Здравкови стопанисва 15 дка зеленчукова градина и 3 дка оранжерия.

„С това може да се справим и това работим, за повече просто нямаме сили. Доходите от семейното стопанство ни стигат на 100%, за да се издържаме. Годишно инвестираме по 80 000 – 100 000 лева обратно в стопанството. Всяка пара, която изкарваме, се връща в бизнеса и подобряваме живота си“, разказва Здравко.

От тази година Здравкови имат газ за отопление, разширяват оранжериите, освен това са купили техника и се усъвършенстват, за да им е по-лесно, става ясно от думите му. „Няма ли реализация, значи няма успех“, убеден е бащата.

Отговорът му на въпроса ни за успешните продажби на отгледаната продукция е лаконичен – „Ние сме гъвкави, с моя акъл и с писането на Ники в социалните мрежи нещата се получиха по-лесно.

Така привличаме всички хора, които искат да се хранят с чиста храна да дойдат у дома и да видят на място къде и как отглеждаме зеленчуците“.

Оказва се, че клиентите, които отиват да си купят зеленчуци и плодове на място, имат възможност да влязат и в градините.

Здравко е убеден, че по пазарите всички са прекупвачи и хората трудно стигат до истинска храна. Затова семейство Здравкови са избрали да не ходят по пазарите. Те не стигат дори до областния град, защото стоката им се разпродава директно на купувачите, дошли при тях на място, и на хората, избрали да си направят поръчка през интернет.

„Правим по 400 пратки на седмица“, сподели още Здравко Здравков. Помощта на Ники и неговия брат в това начинание е изключително ценна. На 18 години е другият му син, има и дъщеря, която вече е семейна и дори го е направила горд дядо.

Преди да се захване със семейното стопанство Здравко е работил в селското стопанство като работник.

„Испания ми отвори очите. Видях, че хората там създават сами бизнеса си и го управляват сами“, разказва главата на семейството, който има зад гърба си малък престой в южната държава.

Във фамилната зеленчукова градина се отглеждат 18 вида зеленчуци и плодове. Догодина в производствената листа ще влязат и аспержите, но като цяло опитът показва, че българите все още са консервативни към новите видове зарзават. Домати, краставици, салати, спанак, репички, чесън – за сънародниците ни това е класика.

В началото семейството е отглеждало разсад в малки количества, а сега е един от известните производители. Вече подготвят разсад от 29 сорта домати, от които българските са 15, а останалите са вносни сортове. На новите си клиенти предлагат по 3-4 сорта, а на следващата година те вече знаят какво им е най-подходящо и се връщат да си напазаруват от него.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Днес е Голяма Задушница, 9 март – ето какво НЕ се прави в този ден
Next: Става все по-ясно: Ето с това грандиозно шоу bTV ще замени Фермата

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.