Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 23-годишен фермер: Останах си на село, отглеждането на зеленчуци е моята страст и любов
  • Новини

23-годишен фермер: Останах си на село, отглеждането на зеленчуци е моята страст и любов

Иван Димитров Пешев март 9, 2024
grasfdsvdfbfgbfgbgfb.png

Николай Здравков е познат на мнозина потребители на социалните мрежи. Той направо си е Facebook звезда, особено за ловците на истинска храна. Работливото момче атрактивно представя плодовете от труда на цялото си семейство във фамилната градина.

„Останах на село, защото животът ми е тук, а отглеждането на зеленчуци е моята страст и любов. Вярвам, че можем да върнем българското производство и да не се налага да внасяме зеленчуци и плодове от други страни“, така той описва накратко причините, поради които живее и работи в русенското село Ценово, вместо да потегли за някой голям град, пише Agri.bg.

Зад 23-годишния Николай, който е завършил професионална гимназия с квалификация „фермер“, стои цялото семейство. За успеха на фирмата работят също така неговите родители и брат му Алекс, който е и автор на атрактивните снимки от ежедневната работа в стопанството.

„Още преди години животът ми подсказа да направя най-елементарното – собствен бизнес, за да не се разпилява семейството ни“, споделя Здравко Здравков, бащата на Николай и създател на градината, която храни всички.

В началото карал децата си едва ли не насила да работят на полето, а сега те харесват този труд и сами са поели нещата в свои ръце.

Семейство Здравкови стопанисва 15 дка зеленчукова градина и 3 дка оранжерия.

„С това може да се справим и това работим, за повече просто нямаме сили. Доходите от семейното стопанство ни стигат на 100%, за да се издържаме. Годишно инвестираме по 80 000 – 100 000 лева обратно в стопанството. Всяка пара, която изкарваме, се връща в бизнеса и подобряваме живота си“, разказва Здравко.

От тази година Здравкови имат газ за отопление, разширяват оранжериите, освен това са купили техника и се усъвършенстват, за да им е по-лесно, става ясно от думите му. „Няма ли реализация, значи няма успех“, убеден е бащата.

Отговорът му на въпроса ни за успешните продажби на отгледаната продукция е лаконичен – „Ние сме гъвкави, с моя акъл и с писането на Ники в социалните мрежи нещата се получиха по-лесно.

Така привличаме всички хора, които искат да се хранят с чиста храна да дойдат у дома и да видят на място къде и как отглеждаме зеленчуците“.

Оказва се, че клиентите, които отиват да си купят зеленчуци и плодове на място, имат възможност да влязат и в градините.

Здравко е убеден, че по пазарите всички са прекупвачи и хората трудно стигат до истинска храна. Затова семейство Здравкови са избрали да не ходят по пазарите. Те не стигат дори до областния град, защото стоката им се разпродава директно на купувачите, дошли при тях на място, и на хората, избрали да си направят поръчка през интернет.

„Правим по 400 пратки на седмица“, сподели още Здравко Здравков. Помощта на Ники и неговия брат в това начинание е изключително ценна. На 18 години е другият му син, има и дъщеря, която вече е семейна и дори го е направила горд дядо.

Преди да се захване със семейното стопанство Здравко е работил в селското стопанство като работник.

„Испания ми отвори очите. Видях, че хората там създават сами бизнеса си и го управляват сами“, разказва главата на семейството, който има зад гърба си малък престой в южната държава.

Във фамилната зеленчукова градина се отглеждат 18 вида зеленчуци и плодове. Догодина в производствената листа ще влязат и аспержите, но като цяло опитът показва, че българите все още са консервативни към новите видове зарзават. Домати, краставици, салати, спанак, репички, чесън – за сънародниците ни това е класика.

В началото семейството е отглеждало разсад в малки количества, а сега е един от известните производители. Вече подготвят разсад от 29 сорта домати, от които българските са 15, а останалите са вносни сортове. На новите си клиенти предлагат по 3-4 сорта, а на следващата година те вече знаят какво им е най-подходящо и се връщат да си напазаруват от него.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Днес е Голяма Задушница, 9 март – ето какво НЕ се прави в този ден
Next: Става все по-ясно: Ето с това грандиозно шоу bTV ще замени Фермата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.